Наука29 август 2020

Обсебен ли е бил Фройд от темата „сексуалност“?

К. Юнг: Нерелигиозният Фройд си бе изваял скрит бог

Зигмунд Фройд (първият отляво) и Карл Юнг (крайният отдясно) през 1909 г.

Преди всичко във висша степен съмнително ми се струваше отношението на Фройд към духа. Ако в някоя личност или произведение на изкуството прозираше духовността, той я подлагаше на съмнение и виждаше в нея потисната сексуалност. Всичко, което не можеше да се тълкува пряко като сексуалност, той означаваше като „психосексуалност". Аз възразявах, че неговата хипотеза, развита логически докрай, би довела до унищожителна присъда за културата. Културата би изглеждала като чист фарс, като морбидно следствие от потисната сексуалност. „Да - потвърждаваше той. - Така е. Това е едно проклятие на съдбата, срещу която сме безсилни."

Това пише в автобиографията си Карл Юнг, швейцарски психолог и психиатър от немски произход, близък сътрудник на Зигмунд Фройд от 1907 до 1912 г. След това пътищата им се разделят. Предлагаме ви откъс от автобиографията на Юнг, в която той разказва подробно за впечатленията си от обсебеността на Фройд от темата „сексуалност“.

Изобщо не бях склонен да се съглася с него или да се задоволя с това. Все още не се чувствах дозрял за дискусия. Още нещо ми се стори важно при първата среща. Отнася се до неща, които едва след края на приятелството ни можах да осмисля и да разбера напълно. Беше очевидно, че Фройд изключително много държи на сексуалната теория. Когато говореше за това, неговият тон ставаше настоятелен, почти тревожен и нищо не оставаше от неговия критичен и скептичен маниер на изразяване. Върху лицето му оживяваше особено развълнуван израз, чиято причина не можех да си обясня. Това ми правеше силно впечатление.

Това се потвърди от един разговор, който проведохме също във Виена около три години по-късно (1910). Спомням си още съвсем ясно как Фройд ми каза:

„Драги Юнг, обещайте ми никога да не се отказвате от сексуалната теория. Това е най-важното нещо. Разбирате ли, от това ние трябва да направим догма, непоклатима крепост." Той изговори това страстно и с тон на баща, който казва на сина си: „Обещай ми, сине, всяка неделя да ходиш на църква!" Малко изненадан, аз го попитах: „Крепост - срещу какво?" На което той отговори: „Срещу черния кален поток... – тук той се поколеба малко и добави: - ...на окултизма!"

Това, което ме стресна отначало, беше „крепост" и „догма" - защото една догма, т. е. безапелационно изповядване на една вяра, се издига само там, където трябва да се премахне веднъж и завинаги всякакво съмнение. Но това вече няма нищо общо с научната преценка, а само с личния стремеж към власт.

Това бе удар за нашето приятелство. Знаех, че никога няма да приема подобна нагласа. Това, което Фройд, изглежда, разбираше под „окултизъм", беше почти всичко, което както философията и религията, така и развиващата се в ония дни парапсихология можеха да кажат за душата. За мен сексуалната теория бе също толкова „окултна", т. е. недоказана, само възможна хипотеза, както много други спекулативни възгледи. Дадена научна истина за мен бе задоволителна хипотеза в определен момент, но не и постулат на вярата за всички времена.

Без тогава да разбирам това, наблюдавах у Фройд пристъпи на неосъзнати религиозни фактори. Очевидно той искаше да ме спечели за съвместен отпор срещу застрашителните несъзнавани съдържания.

Впечатлението от споменатия разговор допринесе за объркването ми; дотогава не бях придавал на сексуалността значението на неустойчива даденост, на която трябва да бъдеш верен, защото в противен случай би могло да изчезне.

За Фройд, изглежда, сексуалността означаваше много повече, отколкото за другите хора. За него тя беше res religiose observanda (обект на религиозна почит). Под впечатлението на подобни въпроси и мисли човек обикновено става плах и сдържан. Така че този разговор бързо приключи след няколко неуспешни опита от моя страна.

Бях объркан и смутен. Имах чувството, че съм хвърлил поглед към непозната нова земя и от това са ме налетели рояци нови идеи. Едно ми беше ясно: Фройд, който винаги специално подчертаваше своята нерелигиозност, си беше създал една догма, дори нещо повече - на мястото на изгубения ревнив Бог той бе изваял друг непреодолим образ, този на сексуалността. Образ не по-малко напорист, взискателен, внушителен и застрашителен, и морално амбивалентен, отколкото първият. Както на психически по-силния, затова по-опасен, се приписват атрибути на „божественост" или „демоничност", така при Фройд „сексуалното либидо" играе ролята на dens ubsconditus - един скрит бог.

За Фройд преимуществото на подобна подмяна, изглежда, се състоеше в това, че новият нуминозен принцип му изглеждаше безупречен от научна гледна точка, освободен от всякаква религиозна обремененост. В основата си обаче нуминозността като психологическо свойство на две рационално несъизмерими противоположности - Яхве и сексуалността, оставаше същата. Променено бе само названието, но с това и гледната точка: не горе трябваше да се търси изгубеният бог, а долу. Но всъщност какво значение има за по-силния фактор дали е наричан с едно или друго име. Ако нямаше никаква психология, а само конкретни предмети, то човек просто би разрушил единия предмет и на негово място би поставил другия. В действителност, т, е. в сферата на психологическия опит обаче, не е изчезнало нищо от настойчивостта, тревожността, принудителността.

Както и преди остава въпросът: как можем да се спасим и да избегнем страха, нечистата съвест, чувството за вина, принудата, неосъзнатостта и инстинктивността? Ако не можем да направим това откъм светлата, идеалистична страна, може би бихме успели откъм тъмната, биологичната.

Тогава внезапните проблясъци на мисълта изпълваха главата ми. По-късно, когато

размишлявах за характера на Фройд, открих техния смисъл.

Преди всичко ме занимаваше една характерна черта: озлобеността на Фройд. Тя ми направи впечатление още при първата ни среща. Дълго време не разбирах тази негова черта, докато не я разгледах във връзка с неговия възглед за сексуалността. За Фройд сексуалността представляваше numinosum, но в неговите теории и терминологията му тя се споменава изключително като биологична функция. Само вълнението, с което той говореше за нея, позволява да се направят изводи за далеч по-дълбок отклик у него. В края на краищата той желаеше да поучава - поне на мен така ми се струваше, - че от гледна точка на вътрешния свят сексуалността обхваща също и духовността или притежава важно значение. Но неговата конкретна терминология беше твърде ограничена, за да обобщи и изрази тези мисли.

Така че в края на краищата ми се струваше, че той сам работи против себе си и своята цел - а няма по-лоша озлобеност от тази на човек, който сам си е най-злият враг. По неговите собствени думи той се чувстваше като човек, заплашен от „черната кална вода", точно той, който се беше опитал да хвърли ведро в черните дълбини.

Фройд никога не си бе задавал въпроса, защо трябваше постоянно да говори за секс, защо мисълта за него го бе обсебила....

Из "К. Г. Юнг. Автобиография спомени, сънища, размисли. Записани и издадени от Аниела Яфе"