Семейство Кюри в лабораторията си, снимка: Wikimedia.org
Нейните открития за радиоактивността промениха природата на съвременната физика, но как научната й дейност се отрази на крехкото женско тяло? За жертвеността на Мария Склодовска-Кюри (1867-1934) и за това, че освен открития, е оставила и много радиация разказва д-р Ръсел Моул.
Човечеството помни Мария Кюри преди всичко с нейната пионерска работа върху радиоактивността, която не само й спечелва две Нобелови награди, но и признанието за „майка на съвременната физика“. Да, изследванията й върху радиоактивните елементи полоний и радий са й запазили място в златната ложа на непреходното научно наследство. Но същите тези вещества са имали и траен ефект върху нейното тяло.
Кюри не е само първата жена, спечелила Нобелова награда, но и единствената жена, на която високото отличие е връчено в две различни области. През 1896 г. френският физик Анри Бекерел открива, че урановите соли излъчват лъчи, които са подобни на рентгеновите по способността си да преминават през обекти. Това откритие вдъхновява Кюри да изследва откритията на Бекерел като част от своята научна теза. Тя и нейният съпруг - Пиер Кюри, се захващат за работа и в крайна сметка откриват през 1898 г. радия и полония, два нови радиоактивни елемента. За тези резултати половината от Нобеловата награда за физика отива при семейство Кюри през 1903 г. Другата половина отива при Бекерел.
През 1911 г., след внезапната трагична загуба на съпруга си Пиер Кюри, Мария Кюри получава Нобелова награда за химия за изолиране на чист радий. През целия си живот нататък тя посвещава дните и нощите си на изучаването на химията на радиоактивните вещества, както и на техните приложения в медицината. Всъщност, ако не беше дългогодишният всеотдаен труд на Кюри, съвременните лечения на рака вероятно нямаше да са толкова развити.
Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, причинена от работата й с радиация. Въпреки името си, апластична анемия е повече от просто анемия. Това е рядко състояние на кръвта, което се появява, когато костният мозък не може да произведе достатъчно нови кръвни клетки, за да може тялото да функционира правилно. Когато Кюри издъхва, тялото й е било толкова силно радиоактивно, че е трябвало бъде положена и погребана в облицован с олово ковчег.
Този скръбен факт не е бил известен до 1995 г., когато е извършена ексхумация.
По онова време френските власти решават да преместят тленните останки на Кюри в националния мавзолей - Пантеона, заради огромния й принос към науката и френската история. Длъжностните лица, отговорни за ексхумацията, се свързали с френската агенция за радиационна защита с опасения за остатъчната радиация и поискали помощ за защита на работниците в гробището.
Когато ексхуматорите се приближиха до гроба, те открили нормални нива на радиация във въздуха, които в процеса на разравяне се повишили, но не много. Първоначално ковчегът на Мария Кюри изглеждал направен от дърво, но когато го отворили, станало ясно, че е облицован с 2,5 милиметра олово. По-късно изследване на тялото на Кюри разкрива, че то е останало много добре запазено и са открити само малки нива на алфа и бета замърсяване. Това, според Journal of British Society for the History of Radiology, се е дължало на факта, че Кюри е предприела стъпки за ограничаване на излагането на радиация в късния етап от живота си.
Но не можело да се каже същото за предметите в дома й. След 100 години много от нейните вещи, включително мебели, готварски книги, дрехи и лабораторни бележки, остават изключително радиоактивни. Те се съхраняват в облицовани с олово кутии във френската Национална библиотека в Париж. При заявяване на достъп до тези обекти, посетителите са длъжни да подпишат освобождаване от отговорност и да носят защитно облекло, за да предотвратят излагане на радий-226.
Като се има предвид, че този конкретен изотоп има период на полуразпад от около 1600 години, вероятно тези важни документи ще останат вредно напомняне за едно велико научно наследство...
