Последната любов на Айнщайн

Маргарита Коненкова е родена през 1895 г. в отдалечения руски град Сарапул, където завършва училище. Като девойка се премества в Москва, записва курсове по право и живее със семейството на Иван Бунин (известен руски писател, носител на Нобелова награда за литература, връчена му през 1933 г.). В Москва тя среща съпруга си Сергей Коненков, който вече е изградил кариера на успешен скулптор. През 1922 г. двойката пътува заедно до САЩ. Уж са планирали да останат там само няколко месеца, остават там 22 години. 

Съпругът на Маргарита получава поръчка да направи бюст на Алберт Айнщайн за Принстънския университет и двойката се запознава с учения точно преди да започне работата. Сергей Коненков посещава Принстън само няколко пъти, за да обсъди плановете за проекта, но съпругата му става чест посетител в престижното висше учебно заведение. Явно искрата пламва още тогава, зад гърба на нищо неподозиращия скулптор. Айнщайн дори му пише писмо, като го убеждава да изпрати Маргарита на езерото Саранак, където ученият има вила. Той твърди, че Маргарита е болна и трябва да прекара известно време в по-мек климат, за да оздравее. Намира отнякъде и фалшива лекарска препоръка. Като всеки влюбен, Айнщайн измисля всякакви номера само и само да прекара повече време с изгората си. Но едва ли е предполагал, че бурният любовен роман между тях за дамата е просто работен процес.

Задачата на Коненкова, изпратена от Кремъл, е да разбере всички възможни подробности за проекта „Манхатън“ –  кодовото название на проект за създаване на първите в света ядрени оръжия, осъществен в САЩ между 1942 и 1946 година със сътрудничеството на Великобритания и Канада. Маргарита наистина минавала за фатална жена. Преди за завърти главата на Айнщайн, според историците е имала флирт и с композитора Сергей Рахманинов, и с гениалния оперен певец Фьодор Шаляпин. Тя успешно проникнала в научния кръг на Принстън, като се сближила с Айнщайн и Робърт Опенхаймер, един от „бащите“ на атомната бомба. Що се отнася до Айнщайн, въпреки че тя успяла да го запознае със съветския консул в САЩ, малко вероятно е да е получила ценна информация от великия учен. Геният не е работил директно по ядрения проект, въпреки че именно той (в един по-ранен период –  преди да осъзнае смъртоносната й мощ) е настоявал пред президента Рузвелт да се мисли за използването на атомната енергия за военни цели.

Аферата вероятно щеше да остане в тайна, ако не беше колекция от 56 писма, които се появяват на търг на аукционната къща Sotheby's, предоставени от анонимен роднина на Коненкова през 1998 г. Писмата датират от 1945 г. до 1946 г., годините, когато семейство Коненкови се връщат в Съветския съюз. От писмата става ясно, че май Айнщайн не е знаел, че любимата му всъщност е шпионин. Той й говори с нежен тон, наричайки тях двамата с обединителното „Алмар“, получено от двете им малки имена Алберт и Маргарита. Любовният живот на Айнщайн не е щастлив: първият му брак завършва с развод поради изневярата му, а втората му съпруга умира по времето, когато той среща Маргарита. Коненкова е последната любов на Айнщайн. По времето на любовната им кореспонденция Алберт е на 66 години, а изгората му – на 45.

Сред личните вещи на Коненкова, след смъртта й през 1980 г., са открити няколко забавни рисунки, характерни за маниера на Айнщайн, листове, пълни с формули и един сонет на немски, подписан с инициалите А. А. Почеркът не може да бъде сбъркан, но езикът на сонета според лингвистите, не е точно на немски. Все пак учените успели да дешифрират любовните строфи. Ето една от тях:

„...Ела да ме видиш в Принстън,

мир и почивка те очакват.

Ще четем Толстой,

И когато се умориш, ще вдигнеш

към мен очи, пълни с нежност,

И аз ще видя отражението на Бога в тях.

Казваш, че ме обичаш,

но не е така.

Викам на помощ Амур,

за да те убедя

да бъдеш милостива към мен.

А.А. Коледа. 1943“