Какво е напредък? Когато нямате нужда хората да ви слушат и хвалят.

Разбира се, в ерата на Плутарх не е имало такова понятие като личностно развитие. Днешният прочит на трудовете на гръцките мислители е много труден и объркан. Много думи са загубили значението си през вековете или са остарели и смисълът им е неясен. Много от преписите са с добавки, насложени върху оригиналния текст. Грешки в превода също обременяват с обърканост великите произведения. Но все пак можем да разберем същността, ако се постараем.

1. Когато видите, че тренировката ви е непрекъсната и следва постоянна посока – така ветроходците измерват маршрута си, знаейки изминатото време и силата на вятъра.

2. Когато постоянно се борите с пороците, не се поддавате на удоволствията, безделието или заетостта. 

3. Когато, дори и да има прекъсвания в практиката, следващите й периоди са по-уверени и по-дълги от предишните.

4. Когато да практикувате личностно развитие остава за вас първостепенно желание, дори във време, когато други неща като пари или забавления, отвличат вниманието ви. (Плутарх прави сравнение с влюбения – той се се радва, когато обектът на любовта му е наблизо, но и се чувства тъжен, когато той не е наоколо.)

5. Когато пътят вече не ви се струва стръмен и труден, а изглежда лесен и гладък, защото неравностите му са омекотени от постоянни тренировки. 

6. Когато недоволството ви от избрания от вас начин на живот, ако се появи, то е за кратко и лесно можете да го преодолеете.

7. Когато любовта ви към изкуството да живеете надхвърля желанието ви за неща, на които повечето хора се възхищават, като статус или богатство.

8. Когато характерът и страстта се разкриват в практиката на философията. (Плутарх отбелязва, че новодошлите във философията се стремят към самопрослава като разказват на младежите на пазара за своите открития. Той предлага да се считат такива хора за философи не повече, отколкото фармацевтите се считат за лекари.)

9. Когато в дискусия можете да се въздържите от арогантност, ако се окажете по-силни от опонента си. Или да не влизате в депресия, ако се окажете по-слаби.

10. Когато не се страхувате да говорите пред неочаквано голяма публика и не се разстройвате, ако малко хора идват да ви слушат. Плутарх отбелязва, че онези, които се стремят към добродетел, не трябва да пропускат възможността да говорят публично.

11. Когато нямате нужда хората да ви слушат и хвалят.

12. Когато можете да гласувате честно сред много нечестни гласове, не приемате срамни предложения от влиятелни хора и сте над подкупите.

13. Когато сте в състояние да признаете грешките и да изслушате критиката, без да криете своята несъвършена, тъмна страна от другите. (Плутарх вече е имал разбиране за сянката, концепция, която се счита за заслуга на психологията на 20-ти век. Той казва, че колкото повече порочен човек отрича порока си, толкова по-дълбоко този порок прониква в него и го завладява. И посочва пример – точно като хора, които всъщност са бедни, но се правят на богати и поради това изглеждат още по-бедни.)

14. Когато дори в сънищата си не правите нищо престъпно. 

15. Когато страхът, гневът и похотта не са толкова силни във вас, както преди, и силните страсти се заменят с по-умерени.

16. Когато жаждата за ред ви мотивира повече от страха от наказание. Когато постиженията на другите не предизвикват завист, а желание да направите нещо подобно. Когато жаждата за богатство е заменена с желанието за достойни дела.

17. Когато се възхищавате на ценените от вас хора не само в техните успехи, но и в изпитанията, които са ги сполетели.

18. Когато при внезапната поява на изключителен човек не се тревожите, не се криете, не се стремите да промените външния си вид, а го посрещнете с увереност.

19. Когато искате близките ви, които вече са починали, да са близо до вас и да се гордеят с начина, по който живеете.

20. Когато сте внимателни към себе си дори в незначителни ситуации, не допускате небрежност, а се ръководите от разума във всичко.