История25 май 2021

На което се противи човек, в това е неговият затвор

Робът Епиктет за свободата, страстта, мъдростта и благородството

Гравюра, Wikimedia.org

Той се ражда роб, майка му е робиня. Продаден е и изпратен в Рим. Първата част от живота му минава под знака на нечовешки страдания в скотски условия. После е освободен, малко по-късно изгонен от Рим, след това отново върнат, а мъдростите, които говори и пред плебеи, и пред патриции са като бисери, чиято стойност през хилядолетията расте.

Самият той не е писал трактати. Отделни мисли от неговото учение, известни като „Беседи" (Διατριβαί) и „Ръководство" (Έγχειρίδιον), са записани и запазени от неговия ученик - Флавий Ариан - римски сенатор. Идеите му са коментирани от философи, богослови и историци векове наред. Негови последователи стават двама римски императори - Адриан и Марк Аврелий.

Той е Епиктет от Фригия (ок. 50 г. — ок. 138 г.) - древногръцки философ-стоик.

През втората половина от живота му, когато славата идва при него и е покровителстван от императора, той остава така непретенциозен към бита, както когато е живял в робските коптори.

Цялото имущество на Епиктет се е състояло от една сламена постелка, дървена пейка и глинена лампа. Строгостта на моралните му парадигми и верността му към принципите на благородната бедност остават в историята и се предават от поколение на поколение. Епитафията на гроба му гласи: „Робът Епиктет, куц и беден като Ир, приятел на безсмъртните".

Според стоицизма основната задача на философията е да научи хората да различават кое е по силите им да сторят и кое - не. Неподвластно ни е всичко, което се намира извън нас телесно - целият външен свят. Не самите неща, вещи, обстоятелства и хора ни правят щастливи или нещастни, а нашата представа за тях. Затова нашите мисли, стремежи и личното ни щастие са ни подвластни. Ето малко от мъдростите на Епиктет.

Ако те беше осиновил цар, твоето високомерие не би знаело предели. А защо не се гордееш със съзнанието, че си Божи син?
Ако щастието ти се намира във властта на други хора, то ти непременно ще се боиш от хората.
Владей страстите си, иначе ще те владеят те.
За да бъде свободен, човек не бива напразно да желае всичко онова, което му мине през главата. Напротив, свободният човек трябва да се научи да желае и приема всичко онова, което се случва с него.
Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.
Истината побеждава винаги сама, но лъжата се нуждае от съучастник.
Който е здрав телесно, може да изтърпи и пек, и студ. Така и този, който е здрав душевно, е в състояние да понесе и гняв, и радост, и печал и всички останали чувства.
Който не умее да владее себе си, той е роб, дори ако е владетел и на целия свят.
Колкото са по-редки удоволствията, толкова са по-приятни.
На което се противи човек, в това е неговият затвор.
Не забравяй, че ще е трудно да се въздържиш, ако веднъж престъпиш границата.
Не можем да бъдем щастливи, ако търсим щастието в неща, които не зависят от нас.
Обстоятелствата не създават човека. Те само го разкриват пред самия него.
Поддаващият се на някакъв порок има склонност да порицава другите.
Природата е дала на хората един език и две уши, за да могат повече да слушат другите, отколкото да говорят.
С какво можеш да отмъстиш на врага си? Старай се да му направиш колкото се може повече добро.
Ако видиш, че някой човек иска да се разпорежда не със самия себе си, а с други, то знай, че той не е свободен – той е станал роб на своето желание да властва над хората.
Не можем да управляваме събитията, а трябва да се приспособяваме към тях.
Слънцето не чака да го помолят да отдели от своята светлина и топлина. Така прави и ти с цялото зависещо от тебе добро – без да чакаш да те молят.
Хората биват мъчени не от вещите, от представите за тях.
Цялата философия се състои от две думи: търпи и се пази.
Ще си непобедим навярно, ако не встъпваш в бой, в който победата не зависи от тебе.