История29 март 2024

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи

Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес

През Средновековието медицинската наука все още е доминирана от древните писания на Хипократ от V век и Гален от Пергамон от II век. На жените вече се гледа малко по-сериозно като на лечителки и носителки на мъдрост за женското тяло и здраве. Но въпреки това, когато става дума за болести и здраве, на почит са познанията на мъжете, а жените са пренебрегвани. И те започват да създават свои неформални мрежи за общуване и предаване на медицински познания като начин да се практикува медицина тайно и да предават ценни съвети.

The Disaff Gospels, публикувана за първи път във Франция около 1480 г., е колекция от „евангелия“ относно бременността, раждането и здравето. Създадена е по време на тайни срещи на френски жени, които се събират с вретената да предат лен.

Тези жени, предимно от регионите на Фландрия и Пикардия, се срещали през дългите нощи между Коледа и началото на февруари, за да съберат мъдростта на своите предци и да я предадат на жените, идващи след тях. Смята се, че срещите са били организирани от местен селянин, който е избрал шест по-възрастни жени. Всяка от тях разказвала своя опит и споделяла съвети по редица теми като бременност, раждане и брак. Бил нает и писар, който записвал всяка казана дума. Преди този исторически момент лечебните похвати се предавали само сред селските жени – от уста на уста. Изказът в The Disaff Gospels е народен и достъпен:

На младите жени никога не трябва да им се дават да ядат заешки глави, защото има опасност те да се сетят за тях и да се стреснат след като се омъжат, особено докато са бременни. В такъв случай със сигурност децата им ще се родят със сцепена устна.

Историите са автентични и разказани точно тъй, както са споделени. Жените обсъждат народни мъдрости, свързани с домашния живот, като една от основните секции е за бременността и репродуктивното здраве:

Приятели, ако искате да разберете дали една жена е бременна, трябва да я помолите да пикае в леген и след това да поставите резе или ключ в него, но по-добре е да използвате резе – оставете това резе в легена с урината за три или четири часа. След това изхвърлете урината и махнете резето. Ако видите отпечатъка от резето на легена, бъдете сигурни, че жената е бременна. Ако не, тя не е бременна.

Историците Катлийн Гарей и Мадлен Джей отбелязват, че тези текстове са написани по подигравателен начин, а писарят си е позволил да опише разказвачките като идиотки, похотливи и дори опасни.

Много от жените лечителки, председателстващи тези събирания, били смятани за вещици или с някакви сексуални отклонени.

До 1400 г. медицинските текстове са били предавани за поколенията само от мъже. Средновековните жени не са имали авторитет или статут на обучени медицински специалисти, но някои, особено във висшите класи, съставят рецептурници с народна медицина за здраве и благополучие. Един такъв ръкопис е Диетата на кралица Изабела от началото на 15-ти век - колекция от рецепти за поддържане на здравето и борба с болестите.

Жените си разменяли здравни съвети и писане на писма. Историците събрали тези древни документи, едно от тях е от 1455 г. В него жена на име Алис Крейн пише на приятелката си Маргарет Пастън, за да я попита дали е доволна от лечитeля си или да й прати спешно своите препоръки.

През 16-и и 17-и век медицинската професия става още по-институционализирана. Жените губят голяма част от уважението, което са спечелили като лечители. Мнозина смятали, че има нещо демонично в лечителските им способности и започнали гоненията на вещици. Неформалните социални мрежи – седенките с разговори с медицинска насоченост – се прекратили за няколко века.

Днес жените все още често разчитат на сестри, майки и приятелки за надеждна информация и за вземане на решения относно тяхното сексуално и репродуктивно здраве. В световен мащаб зависимостта от социалните мрежи често е повишена в селските райони, където неграмотността и липсата на достъп до обучени специалисти и образование са пречка в здравната просвета.

Тази статия е публикувана в The Conversation