История27 май 2024

Репродукция на ръкописа на Петър Богдан е изложен в Националния археологически музей

„За древността на бащината земя и за българските дела“ датира от 1667 г.

Факсимиле: Wikimedia Commons

Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ от 1667 г. е бъде представен в Националния археологически музей до 22 септември, предаде БТА.

Оригиналното заглавие на латински е „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ („За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“). Това е най-ранният известен труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г. Целта на труда на Петър Богдан е да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско робство.

Текстът, съдържащ около 200 страници, е в неизвестност до 1979 г. Тогава някъде из архивите на Ватикана Божидар Димитров открива 9 страници препис от историята – на тях бил уводът и някоко налколко глави. През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият оригинал. През 2020 г. е издаден като книга факсимиле от Университетско издателство „Неофит Рилски“ и от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев.

Изложбата, в чиято експозиция е включена репродукцията на ръкописа на Петър Богдан, е посветена на 155-годишнината на Българската академия на науките и 145-годишнината на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Ето какво казва Божидар Димитров за Петър Богдан Бакшев (1601–1674) в едноименния си труд, посветен на видния наш просветител:

Роденият преди 400 години в Чипровец Петър Богдан Бакшев ще има необикновенна за един българин съдба. Получил високо за времето си образование в Рим през 1643 г. той ще стане глава на българите католици след като бъде назначен от Папата за архиепископ на София. Пламенен български патриот, Петър Богдан ще осъществи с цялата си дейност така нареченото от учените-историци Ранно Възраждане на българския народ.
Петър Богдан възстановява българските католически епархии и така очертава бъдещите политически граници на България, включващи Мизия, Тракия и Македония.Той е създател на революционната българска организация, която ще вдигне през 1688 г. освободителното Чипровско въстание.
Плодотворна е и научната и литературната дейност на софийския архиепископ. Петър Богдан е автор на „История на България“ (1667 г.), предхождаща с близо 100 години „История славянобългарска“ на отец Паисий; „История на Охрид - столица на България“; „Хроника за моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий“.
Най-сетне той съставя в 1643 г. и първия български герб.