„Какъв е основният принос на Америка към световната култура? Много от вас биха отвърнали: джазът. Аз съм страстен любител на джаза, но ще отвърна другояче: движението „Анонимни алкохолици“.
Кърт Вонегът
Преди 89 години на 10 юни д-р Боб, хирург от Акрон, Охайо, изпива последната си бира. В града в командировка е пристигнал и Бил Уилсън, брокер от Уолстрийт, който от години се бори с тежък хроничен алкохолизъм. Към момента на срещата им Бил е трезвен от няколко месеца, но изпитва силни психологически абстинентни симптоми и се насочва към бара в хотелчето, в което е отседнал. В последния момент преди да поръча питие, което би било пагубно за състоянието му, завива към телефонната кабина, намира в указателя номера на местната болница и се обръща към дежурния лекар със странна молба. Да му даде адрес на някой алкохолик от града, за да си поприказват. Така се среща с д-р Боб. И се ражда общността „Анонимни алкохолици“.
И до наши дни първата стъпка към възстановяване от тежката болест алкохолизъм може да е обаждане на един от посочените телефони на групите за самопомощ „Анонимни алкохолици“ и отиването на сбирка. На споделянето сред други възстановяващи се алкохолици се дължи дългият ползотворен живот на тази общност.
На 10 юни 1935 г. с една кафеварка на масата, Бил и Боб седели в кухничката на доктора и беседвали за живота си и как да се измъкнат от жестокия капан на бутилката, която почти била унищожила живота им, както и спокойствието и здравето на близките им. Разбрали, че разговорът между двама алкохолици държи и двамата трезви. Решили да разработят тази идея, да потърсят други алкохолици и да им я предадат.
Днес членовете на „Анонимни алкохолици“ (АА) са над 2 милиона в над 200 000 групи, които провеждат сбирки в над 180 държави. В България сбирки на АА се провеждат в 20 града. (национален телефон: 0887 399 887)
„Анонимни Алкохолици е общество от мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето.
Няма такси или вноски за членуване в АА, ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения.
АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове, не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.
Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.“
Това пише в преамбюла на книгата „Анонимни алкохолици“, издадена за първи път през 1939 г. В нея се съдържат базисните точки на 12-стъпковата програма за възстановяване, която се ползва активно и от десетки терапевтични общности за лечение от зависимости – наркотици, хазарт, съзависимост, хранителни разстройства, дигитални, емоционални, сексуални зависимости и т.н. Основната идея на програмата е, че за да се освободи човек от алкохолната зависимост е нужно да премине през задълбочен анализ и осъзнаване на собствените си тъмни страни, да разбере егоцентричните подбуди, които са го карали да пие и да се държи по определен разрушитилен модел, да признае щетите, които е нанесъл на близките си с пиянството си и да намери начин да ги възмезди. Както и да продължи да помага на други алкохолици, които още са в употреба, да застанат на пътя на трезвостта и човещината.
Членовете на АА гледат на алкохолизма като на прогресиращо, хронично и смъртоносно заболяване с комбинация от физически, духовни, емоционални (или ментални) и физически компоненти, симптоми и последствия.
От години АА-България провежда сбирки и в специализирани здравни психиатрични заведения и терапевтични центрове за лечение от алкохолизъм. Хората от АА си сътрудничат с джипита, психиатри, психолози, социални работници, пробационни служби, болнични отделения и със служителите в общинските центрове за превенция. Редовни сбирки на АА има и в над 10 затвори и затворнически общежития.
През 1951 г. Американската асоциация на работниците от здравеопазването присъжда знаменитата награда „Ласкер“ на АА. Обосновката е „в знак на официалното признаване за успехите на АА в „лекуването“ на алкохолизма като болест и изкореняването на предубеденото отношение към алкохолика“.
