ИсторияВалентин Катранджиев / 11 септември 2024

Поемата „Септември“ от Гео Милев преведена на бенгалски език

Д-р Мридула Гхош е учила самостоятелно български език, превеждала е още Вазов, Ботев и Багряна

Снимки: Автора

„На 2 септември завърших едно добро дело. Посетих музея на поета Гео Милев в Стара Загора, за да даря преводно издание на поемата „Септември“ на бенгалски език. Преводът е направен от д-р Мридула Гхош през 2013.“ Това разказа за Списание 8 Валентин Катранджиев. Той поясни, че се познава с д-р Гхош от 80-те години на миналия век, когато и двамата са били студенти по международни отношения и дипломация в Киевския национален университет. Заради продължаваща кръвопролитна война Гхош, която живее и работи в Киев, била възпрепятствана да пътува и лично да дари изданието на музея.

Представяме ви историята на превода на бенгалски на знаменитото произведение на Гео Милев.

По повод 100 годишнината от написването на поемата „Септември“ от поета Гео Милев, преводът на бенгалски език е издаден и представен на книжния панаир в Калкута на 18 януари т.г. Включен е в представителната поредица на ЮНЕСКО за преводни издания на значими световни литературни произведения.

Поемата „Септември“ на Гео Милев е единодушно призната за един от редките бисери в поезията на българския исторически авангард, е мнението на проф. Джузепе дел Агата. Тя се появява в книжка 7–8 на създаденото и редактирано от самия Милев списание „Пламък“ и през същата година като самостоятелен текст. В условията на „белия терор“ поемата става причина за арестуването и последвалото го на 14 май 1925 г. осъждане на поета на една година строг тъмничен затвор и глоба от 20 000 лева. На следващия ден Гео бива отведен в Дирекцията на полицията, за да бъде по-късно удушен от двама офицери в една от софийските казарми.

Има много преводни издания на поемата, дори на китайски и японски. Но за първи път поезията на Гео Милев достига до своите читатели на един от езиците на южноазиатския субконтинент.

Бенгалският език е индо-арийски език, един от водещите езици в групата на индийските езици наред с хинди. Това е родният език на Рабиндранат Тагор, световно признат индийски общественик, просветител, философ, писател.

На бенгалски език говорят близо 85 милиона души, живеещи в индийските щати – Западна Бенгалия, Трипура и южен Асам. Той е официален държавен език на Бангладеш с население 100 милиона души. Този език е майчин за голяма част от емигрантската индийска диаспора в Обединеното кралство, САЩ и страните от Близкия изток. По данни от 2024 г. близо 290 милиона души по света говорят на бенгалски език. Това го нарежда на пето място в листата на най-говоримите местни езици по света.

Д-р Мридула Гхош е изтъкнат индийски политически анализатор, публицист, културолог, езиковед, преводач. Нейните познания и изследователски интереси са в областите история, политика, култура и езикознание на страните от Източна Европа и пост-съветското пространство. Първоначално изучава политология в „Президенси Колеж“, Калкута, след което продължава висшето си образование в Киевския национален университет „Т. Шевченко“. През 1994 г. става доктор по международни отношения и дипломация.

След завършване на образованието си, остава да живее и работи в Киев, където и до днес развива активна просветно-публицистична, обучителна и хуманитарна дейност. Превежда поезия от украински, руски, беларуски, български, полски, словашки език на английски и бенгалски. Тя е автор на първия в историята превод от украински език на бенгалски: антологията „Ukraina Alpona – Ukrainskyi Vizerunok“, съдържаща творби на 28 украински поети от древността до наши дни.

Д-р Гхош развива особен интерес към българската история, традиции и обичаи. Научава самостоятелно български език. Създава истински приятелства в България. Превежда от български на бенгалски език избрани стихове на Иван Вазов, Христо Ботев, Елисавета Багряна.

Къщата музей на поета Гео Милев в Стара Загора и уредникът Валя Сотирова

Музеят се радва на посетители и е културно средище на българската литературна общественост. От разказа на г-жа Сотирова и интересната експозиция, научих много нови за мен детайли от биографията на поета, за трагичната му съдба и за живота на неговото семейство. За особената връзка на Г. Милев с неговия баща, възрожденеца, Мильо Касабов. За това как годините на следване в Германия и престоят му в Лондон, са повлияли върху формирането на неговия космополитен мироглед, постоянно търсещ симбиозата между Изтока и Запада. За силната му привързаност към българската самобитност и култура.

Твърде малко се говори днес за факта, че Гео Милев изпълнява своя воински и патриотичен дълг като по време на Първата световна война воюва при Дойран, където е тежко ранен и изгубва едното си око. Гео Милев развива не само поетични, но художествени и театрални способности. Гео Милев е национално достояние, което трябва да съхраним за идните поколения и да се гордеем.