Снимки: Wikimedia Commons
В историята на човечеството този експеримент остава като „теста на Бейкър“, част от операция „Кросроудс“ в атола Бикини в Тихия океан. Целта на операцията, според САЩ, е да се изследва ефектът на ядрените оръжия върху военни кораби. Взривовете в рамките на „Кросроудс“ са първите от многото ядрени тестове, проведени на Маршаловите острови, и първите, които предварително са обявени публично.
Поканена е отбрана публика, има и мощно журналистическо присъствие, припомня сайтът RareHistoricalPhotos.com, където са публикувани редки снимки от средата на миналия век.
В лагуната Бикини е сформиран флот от 95 целеви кораба. В центъра на този клъстер от съдове гъстотата е 20 кораба на квадратна миля (7,7 на кв.км), това е три до пет пъти по-голяма концентрация, отколкото би позволила която и да е военна доктрина.
Военните изследователи се надяват при операцията да се измерят щетите като функция на разстоянието от центъра на взрива. Колкото повече различни разстояния – толкова по-добре за базата данни, е мотивът.
Целевият флот включва 4 остарели американски бойни кораба, 2 самолетоносача, 2 крайцера, 11 разрушителя, 8 подводници, множество спомагателни и десантни кораби и три германски и японски кораба.
Плавателните съдове са били натоварени с проби от гориво и боеприпаси, както и научни инструменти за измерване на въздушното налягане, движението на кораба и радиацията. На борда на много от тях помощният кораб USS Burleson доставил 200 прасета, 60 морски свинчета, 204 кози, 5000 плъха, 200 мишки и зърнени храни, съдържащи насекоми, за да бъдат изследвани за генетични ефекти от Националния институт по рака. Амфибии пък са били акостирали на остров Бикини.
На 25 юли обектът „Бейкър“ е закрепен под десантния кораб LSM-60, закотвен в средата на целевата флотилия. Бомбата е взривена на 27 м под водата на дълбочина 55 м, с мощност 23 килотона. Не е открито нищо, което може да бъде идентифицирано като част от LSM-60. Вероятно корабът се е изпарил моментално от ядреното огнено кълбо.
Детонацията предизвика толкова много необичайни явления, че два месеца по-късно се провежда нарочна конференция за стандартизиране на номенклатурата и създаване на нови термини за използване в описанията и анализа.
Никой не е очаквал подводното огнено кълбо да приеме формата на бързо разширяващ се горещ газов балон, който се блъска във водата, генерирайки свръхзвукова хидравлична ударна вълна, помляла корпусите на близките кораби, докато се разпространява мълниеносно.
Когато диаметърът на газовия мехур стига дъното - 55 м, там се получава кратер дълбок 9 м и широк 610 м. На повърхността взривът изтласква водата над себе си в „пръсков купол“, който изригва като гейзер. Времето от детонацията до купола е 4 милисекунди.
Свръхзвуковата атмосферна ударна вълна предизвиква мъгла, която обгръща развиващия се стълб в „облак на Уилсън“, наричан още „кондензационен облак“, скривайки го от погледа за две секунди.
Облакът на Уилсън в началото е с полусферична форма, разширява се в диск, който се издига от водата, разкривайки напълно развитата колона от пръски, след което се разширява и изчезва.
Според официалните данни на САЩ, човешки жертви при този взрив няма. Само материални загуби и опитните животинки. Но тестовете продължават до 1954 г. и смъртните случаи като следствие от радиационното облъчване са стотици.
На 1 март 1954 г. е детонацията на тест „Castle Bravo“ (15 мегатона). Извън официалната зона за евакуация се е намирал японският риболовен кораб „Daigo Fukuryū Maru“, но е бил облъчен тежко от неочаквано силната експлозия. Радиотехникът на кораба Аикити Кубояма умира от левкемия на 23 септември 1954 г. Останалите 22-а членове на екипажа също са облъчени и страдат от дългосрочни здравословни проблеми.
Животът и здравето на местните жители на Маршаловите острови (особено Ронгелап и Утирик) също са сериозно засегнати. Зачестяват случаите с левкемия, тумори на щитовидната жлеза, спонтанни аборти, рак, вродени малформации. Много местни жители умират в следващите години, но точният брой е спорен и често укриван или омаловажаван от властите.
През 1990-те САЩ признава, че поне 239 жители на Ронгелап са били сериозно облъчени.
