Снимка: Wikimedia Commons
„Превратът в Княжеството през 1881 г. е ничтожно събитие, запечатано с позор, с подлост и продажност… Да, тая страница от новия български самостоятелен живот е едно пятно… там няма нищо славно, та затова и историята на тоя преврат не била интересна, не трябвало да й се дава гласност…“. Това пише в предисловието към книгата си „Превратът“ Захарий Стоянов. В нея той изкарва всички мръсни ризи на съвремието си с болката и тъгата на прозрелия падението на властимащите мъдрец. Княз Александър I Батенберг постига целта си. Правителството на Петко Каравелов е свалено, действието на Търновската конституция е преустановено, избирателното право на народа е ограничено.
Прецизният разрез на обществото, направен от Захарий Стоянов и разгледан през микроскопа на времето, показва едни и същи обществени болести –и тогава, и сега – век и половина по-късно. Нека си припомним колко вярна е всяка дума, написана от него днес, 2 септември, точно 136 години след кончината на летописеца на Априлското въстание.
Най-напред у нас няма общо публично мнение, не може да се направи разлика между честността и подлостта, между искреността и мезехорника (който се надсмива, подиграва - бел.ред.), между крадеца на народната пара и истинския патриот.
Скърцай ти със зъби, разказвай с пяна на уста, че Петър или Павел са подли същества, че те са патриоти и честни дейци само на думи, а душата им е черна, на сърцата им е отворена чифутска чаршия. Кой слуша? Достатъчно е да се яви Петър в селото ви, да почерпи няколко души, да седне до кмета, да стисне с меката си ръчичка вашата попукана панча (лапа - бел.ред.), и сичко е свършено.
У нас достойнството и честността на хората се мерят с такъв аршин, който бил на мода и в употребление в оная блажена епоха, когато са се събирали да нареждат постите вселенските събори. Достатъчно е да бъде човек у нас, т.е. да притежава следните няколко житейски качества:
- първо, да му е добър гечинмекът (прехрана, поминък - бел.ред.), да си има собствена къщица, макар и без балкон, да се облича прилично, да си снема шапката на степени, т.е. на по-видните хора по-ниско, на средните — обикновено, на долнята ръка еснафи — да я похваща само с двата си пръста, а на най-долните — само да клепва с вежди;
- второ, да бъде сдържан, да говори за партиите, че и едните, и другите са такива, а всъщност да целува краката и на двете, защото по тоя начин само неговата къща няма да остане без мебели, па и секи ще да каже за него: „той е добър човек, в никакви партии не се меси“;
- трето, да ходиш сяка неделя на черкова, при сичко, че когато попът казва „со страхом божий“, то ти да смяташ на пръстите си колко ще получиш идущия месец от дадените си с файда пари, да благоговееш пред Русия и тогава, когато се мъчиш да подкупиш някой чиновник, с когото правиш условия за доставянието ботуши на солдатите или хляб, т.е. че в сто оки брашно ще да си позволиш да тикнеш и десет оки пясък. Но с тоя пясък щял си да проводиш десетина души на оня свят – сѐ едно. Титлата почетен гражданин не се достига така лесно, без жертви и сълзи. Щом си в гладки отношения с някой висок чиновник, щом ти стига ръка да изстудиш ръката на тоя чиновник със стотина-двеста жълти, то негова милост ще ти достави документи, в които ще се казва, че ти си добросъвестен човек, че ти си гордост за сяка държава;
- четвърто и последно, да говориш, где седнеш и где паднеш, се големи думи, т.е. да знаеш гъдела на невежествената тълпа, която никой път не може да гледа ясно и определено на нещата и която завинаги вижда по-добре само ония предмети, които са най-далеч от нея, както това става с ония злощастници, в очите на които има мрежа.
Например ако в страната, гдето живееш и гдето искаш да ловиш риба в мътната вода, се срещат беззакония на всяка стъпка, ако жандарите бият, ако страната се е обърнала на мушия (чифлик - бел.ред.) само за няколко души крадци, то вие недейте обръща внимание на това. Говорете пред населението, че тъй именно се тряба, че правителството си знае работата, че то се труди за „Историческа задача“, за „съединение“, за „заветни идеи“, че това го желае руският император, и пр. С една реч, вашите уста да бълват патриотизъм и се големи думи, па не се бойте. Сяка гарга ще зяпа подиря ви, макар да сте отнели на тая гарга и последния залък. Ако вие изпълните тие правила, то успехът ви да станете депутат, министър или директор (в Източна Румелия) е гарантиран.
