Източник: Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
Съдбата така е отредила, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в личния му живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.
Провидението се е намесило и при залавянето на Левски част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека, където се съхраняват и сега.
Това разказват създателите на един изключителен виртуален проект на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, който можете да разгледате тук. Можете да прочетете тефтерчето на Левски в автентичния му вид или като отделен текст в PDF.
Нека днес, когато отбелязваме кончината на Апостола на свободата, да надникнем в думите, написани от ръката му.
***
Току що ся яви зората
в един прекрасний майский ден.
Излязох аз из одаята,
душевно много сокрушен.
Но где, кам кого аз да тръгна?
Кой може да ме утеши?
Кам кой мадрец да ся обърна
със съвет да ми ся яви?
И тъй си мислях с нетърпение
и много, мно[го] аз мълчях.
По сърдечното си влечение
кам Трапезица аз тръгнах.
***
Искам, мамо, да та вида и вси мили у дома,
но знамето ма не оставя.
До кога ль ще мога до.
Сбогом, мила, кой знай дали щеш ма видиш вече жив.
Но, драга, не щеш ма забрави, ако падна аз убит.
***
6. Тряба да са издирват вайводи, биле учени или прости. Има ги! Като дето са
хайдутували по година две и повече; на които и ще са казва по нящо, спроред
чиовекат, а комуто ни е никак за казване спроти неговите слабости като в пиянство или
тайна не може да удържи, или не чувствова никак от такова нещо, то за таквиз тряба да им са бележе мястото, дето живеят, щото, когато потряба да го знайм де е.
7. Сичкити дейци в градат тряба да са разподелат в работата, кой за каквото можи,
като например: един има влияние между гражданите и чиорбаджиите, други – между
селските учители, чиорбаджии и пр. Сичкити да са прибират в една точка и от
време на време да им са иска работата; също и градовете ще предават работата си в
друга по-голяма точка.
***
Чуй, мамо, как затръбява
тойзи глас
за кръвав бой,
но вишний
нек ни защищава,
както прави
всегда той!
Сб[огом].
