снимки Уикипедия и архив, изображение Людмил Иванов
В интернет пространството ще срещнете романтизирани разкази за Родопската султанка – сказания за защитник на онеправдани българи. Истината обаче, изплувала след внимателно търсене, е далеч по-сложна и още по-вълнуваща. Тя е история на приспособяване, лична мъка и неочаквано могъщество.
Османската империя титлата „Валиде султан“, майка на управляващия султан, е носена от две българки: Кера Тамара, дъщерята на цар Иван Александър, и героинята на нашия разказ, позната като Соня или Софùя.
Родена през 1761 г., вероятно в родопско село (макар точни данни да липсват), съдбата я свързва с османския двор още от раждането ù. Същата година султан Мустафа III посреща сина си Селим, бъдещ владетел, с когото Соня ще се преплита в мрежа от власт и сплетни.
През 1774 г. султан Мустафа III умира и на трона се възкачва брат му Абдул Хамид I. Две години по-късно, през 1776 г., Соня е отвлечена и продадена в султанския харем. Това е съдбата на хиляди красиви момичета от всички краища на света, чиято красота е била тяхната присъда.
Приемайки исляма, тя получава ново име – Айше. По-късно към него е добавено Синиепервер и така остава в историята като Айше Синиепервер (Aisha Sîneperver).
Абдул Хамид I
Името, което разказва история
Името „Айше“ не е случайно. Абдул Хамид I е имал любима съпруга на име Айше, която умира година преди Соня да влезе в харема. Дали заради прилика, или като почит към предишната фаворитка на султана, това име, носещо значението „жизнена, процъфтяваща, божествена“, е дадено на българката.Думата Sîneperver ще разделим на две части – Sîne и perver, за да разкрием дълбокия ù смисъл. Perve, стара турска дума, която вече не се употребява, означава „даваща мир на сърцето“, „сърдечна“, „любима на сърцето“ или „покровителка на благодатта“. Тези черти явно са описвали Соня, давайки ù този псевдоним.
Значението на Sîne е още по-любопитно. В турски документи се твърди, че означава „идва от сърцето“ или „вътрешен повик“. Българското предание пък предполага връзка с името Соня. Дали българката се е казвала Соня, Софùя, или името ù е останало забулено, а топлината и грижата, които е излъчвала, са били причина да бъде наречена Sîne/Seniye – това ще остане тайна. Но ние ще я наричаме Соня.
Майчината сила в харема
Попадайки в харема, по своя воля или насилствено, най-важната задача на момичетата е била да забременеят и да родят синове. Това е било пътят към права, уважение и влияние. Следващата, още по-трудна задача, е била да опазят децата си живи – в свят на болести и безконечни дворцови заговори, където много деца не доживявали до пет години.
Заглавната страница на документа за основаването на фондацията на Соня
Соня бързо успява да привлече вниманието на султана и на 8 декември 1776 г. тя ражда син – Ахмед. За съжаление, принц Ахмед умира едва две години по-късно, като много други деца на султана.
В памет на първородния си син през 1780 г. Соня поръчва построяването на чешма в азиатската част на Истанбул, която е запазена и до днес. Надписът върху нея гласи: „Бог да се смили над него и да прибере принц Ахмед от гроба в рая“.Но Соня не се предава на скръбта. Тя ражда дъщеря – Есма (1778 г.), още един син – Мустафа (1779 г.), и втора дъщеря, Фатма (1782), която е починала от едра шарка на три години. Есма и Мустафа са първите две деца, които оцеляват след възкачването на Абдул Хамид I на трона. Султанът е имал седемнадесет дъщери и единадесет синове, но само четири дъщери (две отпреди да стане султан) и двама синове доживяват над пет години. Две от тези шест оцелели деца са на Соня. Дали с денонощни бдения, или с хитрост и закрила от сплетните, Соня като орлица разперва криле над децата си и успява да опази две от тях живи – истински подвиг в харема.
Гробът на Соня
Документи показват, че Соня е била и силно вярваща. Следният текст го доказва: „Страхувайки се, че той [Мустафа] ще се разболее и ще умре като по-големия ù син Ахмед, тя [Соня] призова своята настойница в харема (kethüda kadın) за молитви за него след раждането му. Тя също така нареди затворниците, които бяха затворени поради дълговете си, да бъдат освободени и дълговете им да бъдат изплатени“. Абдул Хамид I, смирен и религиозен, е бил известен с благотворителните си дела и архитектурни начинания. Явно Соня е била сред любимките му, упражнявайки влияние, и той е удовлетворявал желанията ù.
