Хилдегард фон Бинген и нейните монахини, оцществено достояние, Wikimedia Commons
Тя е десетото дете в едно благородническо семейство и е родена през 1098 г. в Бермерсхайм на Рейн. В онези смутни времена било прието десетото дете да се дава на църквата. И богобоязливите й родители не нарушили обичая. Когато била на 8 (или на 14 според други източници) години малката Хилдегард е изпратена в отдалечения манастир на хълма Дисибоденберг.
Хилдегард остава почти 40 години в манастира с още десетина жени от благородни семейства. Всяка от тях била затворена в малка килия, която повече приличала на гробница. Малко прозорче показвало късче небе. Хранели се по веднъж на ден през зимата и два пъти - през лятото. Молели се през няколко часа по твърд, никога ненарушаван график. При тези аскетични условия на живот жените боледували често. Самата Хилдегард също едва не умряла от глад и студ няколко пъти.
Днес светът познава Хилдегард като писателка, поетеса, композитор, автор на илюстровани ръкописи, научни трудове и песни, написани за монахините от нейния манастир, за да пеят по време на молитвите си. Сега я смятат я за един от първите разпознаваеми композитори в историята на западната музика. Има стотици записани изпълнения на музиката й от различни състави. На живота и делото й са посветени романи, документални и игрални филми. Някои я смятат за първата феминистка на планетата, други - за духовен учител, трети - за вещица. Но преди 1979 г. никой нищо не е знаел за богатия й духовен живот и творчеството й.
Историческите записки за Хилдегард я разкриват като изключително способна жена: визионер, пророчица (известна като „Сибилата на Рейн“), пионер, която е писала приложни книги по биология, ботаника, медицина, теология и изкуства. Водела сериозни разговори със стотици хора в беда - скромни миряни, търсещи лек от безплодие жени, каещи се грешници. За съвети в духовната сфера и политиката са я търсели и високопоставени люде - императори и крале.
Била стоик, понякога проявявала строга властност. Но разрешавала на монахините от своя орден, който оглавявала, да носят дълги коси, да ходят с непокрита глава и дори да се закичват с цветя.
Под вещото ръководство на Хилдегард бил построен нов манастир в Рупертсберг, близо до Бинген, основала още един манастир в Айбинген, който съществува и до днес (сегашната сграда, на мястото на старата е от 1904 г.).
Хилдегард е имала видения още от малка. Изучаващите живота й разказват, че те са били мъчителни и вероятно по-скоро са били халюцинации, предизвикани от тежка постоянна мигрена. Жената се бояла да говори за тях. Едва когато преполовила живота си, вече в зряла възраст, тя се осмелила да сподели със сестрите си от манастира за виденията, които прилежно била записвала през годините.
„Небето се отвори и огнена светлина с изключителен блясък дойде и проникна в целия ми мозък, разпали цялото ми сърце и цялата ми гръд“, пише тя.
Небесен глас й казал да сподели прозренията си със света и през 1141 г. Новината за пророчествата на Хилдегард, която по това време вече е игуменка на манастира, достигнала до папа Евгений III и той проводил свои хора в Дисибоденбург, за да получат препис от нейната незавършена творба „Сквиас“. Папата прочел писанията и се произнесъл абатисата да продължи да пише.
Тя пише Scivias („Знай пътя“) 10 години. Изпод перото й излизат още две богословски книги, близо 400 писма и опусите й с музика и поезия - Symphonia Armonie Celestium Revelationum. Това е сборник от 77 песни, образуващи литургичен цикъл по църковния календар и музикалната драма Ordo Virtutum за борбата между силите на доброто и дявола за съдбата на една женска душа.
Хилдегард умира през 1179 г. в манастира, който е основала в Рупертсберг, близо до Бинген.
