снимка: iStock
Според Джеймс Данкерт, професор по когнитивна неврология в университета Уотърлу в Канада, хората най-често изпитват скука тогава, когато се чувстват безполезни. „Самото чувство може да се характеризира с безпокойство, защото човек изпитва желание да се заеме с нещо, но не може да разбере какво точно е това, което би задоволило това желание.“
Скуката е негативна емоция, но също така би могла да действа мотивиращо. В същността си нейната цел е да накара човек да промени обстоятелствата около себе си. А начинът, по който се справяте със скуката, е от голямо значение, защото точно той определя дали тя ще се превърне във възможност за израстване или просто ще се увеличи.
Каква е причината да изпитваме скука?
„От еволюционна гледна точка, ако се задържиш твърде дълго на едно място, се превръщаш в лесна плячка за хищници. Затова скуката сигнализира, че си в застой и трябва да направиш нещо по въпроса,“ казва професор Данкерт.
Някои хора са по-склонни да се чувстват отегчени, отколкото други
Продължителното чувство на отегчение не е нещо незначително и се свързва с депресия, безпокойство, липса на цел в живота, ниско самочувствие и компетентност.Тристан Берел, докторант в университета Суинбърн, изучава каква е склонността на младежите между 18-25 години, да изпитват скука. „Това, което открихме е, че скуката засяга хора, които се чувстват така сякаш нямат никаква цел в живота и не притежават контрола, за да поемат нещата в свои ръце. Те се чувстват изолирани от света,“ споделя той.
Професор Данкерт е открил, че младежите между 9 и 14 години са най-склонни да изпитват скука, като едва от 17 до 22-годишна възраст тази склонност намалява. Според него това се дължи на развитието на мозъка. „Младежите започват да развиват своя умствен капацитет през тийнейджърските си години, но светът около тях все още е недостижим, затова се получава сблъсък между уменията, които придобиват и възможностите им да ги използват“, казва професорът.
Как учените изучават скуката
Оказва се, че скуката най-често се проявява при хора с високи нива на хормона на стреса, кортизол, отколкото при тези, които се чувстват тъжни или пък любопитни към дадено нещо.
От това става ясно, че не можеш да пребориш скуката, ако стоиш безучастно. Има една значителна разлика между мозъка, който е отегчен и този, който просто си почива. Тя се състои в това, че при отегчения мозък островният дял не е толкова активен. А точно тази част от нашия мозък отговаря за способността ни да подбираме важните неща около нас и върху кои от тях да съсредоточим вниманието си.
Как да се справим със скуката
Тази техника би била полезна в ситуации, където не можеш да промениш това, което се налага да правиш, например в училище или на работа. Но може и да бъде използвана, за да си поставите цели, които да постигнете.
Берел тълкува скуката като възможност да седнеш и да помислиш какво искаш в живота. Той също така има възражение срещу всички нас, които посягаме към телефона винаги, когато се почувстваме отегчени. „Скуката носи неприятно усещане, затова за нас е по-лесно да „скролваме“ във фейсбук, отколкото да се замислим защо я изпитваме.“
„В днешно време има прекалено много неща, с които се занимаваме, а те не ни носят нищо съществено, въпреки че активират „системата за възнаграждения“ на мозъка, заради която ги правим.“
Източник: