Сред основните източници на стрес музикантите назовават кашлянето на зрителите в концертната зала. Кашлящите зрители са мразени от меломаните до тях, които всеки път се възмущават. Пръскат се зарази, освен това знаете как е, закашля ли се един – след миг здраво буха половината от партера и двата балкона…Защо е така?
Това е феномен
Всичко може да се понесе: неудобните столове, тежката миризма на парфюми, течението, спицифичната акустика…Но не и кашлицата на съседа по място. Защо, по дяволите, е дошъл на концерт като е болен?! Защо не е взел със себе си поне бонбони за смучене? Феноменът кашляне в зала е тема на изследване на професор Андреас Вагенер от Университета в Хановер.
Ритуал и епидемия
Вагенер стигнал до извода, че по време на концерт човек кашля средно два пъти повече, отколкото в нормалния живот. Причините са както физиологични така и психологически. При продължително мълчание гърлото пресъхва. Това е функционалната обосновка на фактите. Но много дълбоки са корените на подсъзнателната потребност за кашляне на публично място.
„Кашлицата е единствената възможност за зрителя да участва в събитието” – пише Вагенер. Концертът е ритуал, създаващ през хилядолетията потребност у индивида да е съпричастен към него. Тъй като е забранено да подпява или да потропва, зрителят почва да подкашлюква…
Закашля ли се един – вече кашля две трети от залата. Това е феноменално. След като свърши кашлящата вълна, по редовете се надига вълна от насмешка във връзка с предишната. (Дали изобщо публиката се интересува какво се случва на сцената и това не е ли подсъзнателна проява на бунтуващото се, че не е център на внимание его…? – бел. ред.)
„Честна дума, като кучетата на село е!”
– възмущава се знаменитият пианист Алфред Брендел. В своя памфлет „Кьолнските кашльовци” („Die Huster von Köln”) Брендел, който е и поет, пише:
„Те, познавайки отлично музиката, са подлеци – защото изчакват и започват да кашлят на най-неподходящото място, например в трагично звънящата тишина на генералните паузи.”
При едно от участията си в Хамбург Алфред Брендел се провиква: „Ако не спрете да кашляте, аз няма да свиря!”
Към непримиримите борци против кашлянето на концертите на симфонична музика е и диригентът Кристиан Тилеман. Той неведнъж е спирал концерт заради звуковата агресия от залата. Тези творци считат проявите на лаещата публика за величайшо неуважение към музиката.
Факт, разказан от автора на статията. Кьолн. Концерт. Около двадесетия такт на Седма симфония на Малер някой се закашлял. Надменният диригент спрял оркестъра. Без да се обръща към публиката изчакал да отмине вълната и поискал първият, който я е подел, с кърпичка на устата да напусне залата. После изпълнението започнало отначало. Интересно, че след инцидента, докато не свършила рекордно дългата симфония, в залата не се чул друг звук освен от музикален инструмент…
Въпреки всичко Андреас Вагенер апелира за толерантност към кашлящите в концертната зала. Изнервящо е, но без публика – няма представление. Нека не забравяме, че източникът както на етикета така и на неговото нарушаване е един – желанието на хората да са заедно, заедно да усещат общуването с музиката и да я съпреживявят, казва той.
Чуйте "Симфоничната кашлица" от Лорио, подарък за Берлинската филхармония: