Публикувано в 8Михаела Ценкова / 03 април 2019

Сто-лично

Преди 140 години Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България

Снимки: Владимир Мачоков
Снимки: Владимир Мачоков

Сто-лично

Пътуване във времето и по софийските улици в търсене на магията, която нашият голям град крие в пръснатите си сърца

Михаела Ценкова


Гмеж от хора и автомобили в хаотична градска гаргара. Често я хулим и подценяваме, забравяме и изрисуваме с лоши краски, а тя ни чака отдолу. Скрита под пласта градски смог и вътре в сърцето ни. Пъстра и многолика, шармантна и омайна, незабравима. Елегантна и еклектична с виенски фасади и тухлени кокетни къщи, бетон от времето на греещата петолъчка, панелни кутийки и съвременни исполини. Това е София, изникнала на равното поле, разстлано между Витоша, Люлин и Стара планина, и приютила днес почти 1/4 от всички българи. Премъдрата столица, криеща под смога си хилядолетни тайни. И бъдеще, което зависи от нас, нейните обитатели.



Бучат клаксони, отеква и по някоя сочна псувня.
Попаднали сме в задръстването по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. „Канала“ – „любима“ отсечка на всички шофьори по софийските улици. Наоколо човешкият поток върви невиждащо с бърза крачка по тротоара... и не само. Кой знае защо софиянецът винаги търчи, сякаш нещо ще изпусне. Може би да се нареди на опашка за невероятните банички на ул. „Иван Асен II“, които чакат топли, топли, готови да ти дадат сила да продължиш към следващата цел.
Истината е, че обаче ние не бързаме. Искаме спокойно да се насладим на красивата ни столица и да потърсим пластовете. Да се заровим в пъзела ù, като че съграден от парченца от безброй различни пъзели, които обаче някак са се снадили, събрали, обединили. Волно или не, живеят заедно епохи и стилове, точно както и ние, софиянците, със собствените си комшии.

Задъхани от пулсациите на пътните артерии, стигаме до самия център, където предпочитаме да го оставим да краси пейзажа, превръщайки се в модерен щрих към същия този пъзел. Продължаваме пеша, пред „Св. Александър Невски“ сме. Здание, което виждаш почти от всяко ъгълче на централната част. Както с всяка софийска красота, достатъчно е за малко да се заровиш в историята и попадаш на море от любопитни факти. Знаете ли например, че не винаги се е казвал така?
Храм-паметникът е в чест на загиналите руски герои от освободителната война. Идеята за възникването му дава Петко Каравелов, само че той не е построен в Търново, каквито гласове се чуват в началото. А става символ на новия престолен град. Кръстен е на светеца покровител на император Александър II. Нещо, което по-късно няма да се понрави на русофобското правителство на Васил Радославов, дало на катедралата името „Св. св. Кирил и Методий“. И така до 1920 г.

Затваряме очи, отваряме сърце. Камбанният звън отбелязва обяд.
„Диннн“ веднъж – затръшваме вратите на возилото с млечнобял покрив. „Даннн“ втори път, краката ни потъват в кал, както и ние потъваме в улиците в търсене на скрити съкровища. Паветата край църквата вече ги няма, вместо тях се вият ориенталски сокаци. Не греят и златните кубета, а минарета и кълбета дим се издигат към небесата... Дали не сме потеглили назад във времето, когато София едва започва да расте, но не старее?
Българска, гръцка и турска реч се омешват по чаршиите заедно с тежка миризма. По тук-таме наличния калдъръм в кипежа се разминават ашкенази и сефаради, арменци, цигани, цинцари и католици. Сред тях вървят и местните чудати шопи. Ясно, озовали сме се в София малко преди Освобождението. Сварваме я с 20 махали, организирани на етнически принцип, и някакви си 3106 къщи. Така започва всичко... Или не съвсем.

Старик с червен пояс и дебели мустаки ни хваща за слушатели. Разказва, че преди да занемари вида си неизбежно с повяхването на империята, София била главният град на Румелийското бейлербейство. Сиреч, столица на европейската част от Османската империя. Тогава тя блестяла с невероятните си джамии, ханове, училища и големи пътища. С пръст ни сочи шопът към полуразрушената „Сиявуш джамия“.
В нейните обли черти едва разпознаваме „Св. София“. Храмът, дал последното име на града – Премъдрост Божия. Същият, помнещ ключовия за християнския свят Сердикийския събор от 343 г. и посрещнал векове по-късно, на 4 януари 1878 г., ген. Гурко като освободител. Заставаме, за да се снимаме пред нея. Някои неща се менят, други - не. В IV век тук се вземат важни решения за целия християнски свят, които важат и днес...

Пълния текст на статията чети в брой 12/2016 г. на Списание 8
Купи броя тук
Абонамент за Списание 8 може да направиш тук.
Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” Публикувано в 8

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Таня Иванова, психолог: „Промяната е живот” Публикувано в 8

Таня Иванова, психолог: „Промяната е живот”

Ако спреш да се променяш, животът си отива. Само в смъртта няма динамика

Люлката на човечеството Публикувано в 8

Люлката на човечеството

Първият хоминин – грекопитек, е живял в земите на днешна България

Възел по възел история става Публикувано в 8

Възел по възел история става

Изпод сръчните ръце на тъкачите в родопското градче Костандово се раждат кралски килими

Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата Публикувано в 8

Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата

Те вярват в прераждането, заслужено след праведен живот и геройска смърт

Удобната лъжа Публикувано в 8

Удобната лъжа

Манипулации прикриват истинските конспиративни теории

Без дъх Публикувано в 8

Без дъх

Събуждаш се, днес слънцето е решило, че няма да се показва над казана. Поглеждаш и… няма го блока отсреща...

Земя на писмености Публикувано в 8

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и славянската кирилица

Да ти настръхнат косите Публикувано в 8

Да ти настръхнат косите

Едни от най-зловещите места на Земята, които привличат хиляди туристи

До Ню Йорк и назад Публикувано в 8

До Ню Йорк и назад

Модели се завърнаха в България, за да отглеждат биозеленчуци

Светлините на Чернелка Публикувано в 8

Светлините на Чернелка

В търсене на пътя между Долната и Горната земя по приказно красивия каньон на своенравната река

Бягството на Хитлер Публикувано в 8

Бягството на Хитлер

Огромна конспирация ли е това, или „тайна“, за която са знаели всички съюзници?

Кан Тервел, спасителят на Европа Публикувано в 8

Кан Тервел, спасителят на Европа

Нека на днешния празник (а и покрай посещението на папата) си припомним за този български военен подвиг

Христос воскресе! Как? Публикувано в 8

Христос воскресе! Как?

Проф. Иван Манев предлага нова хипотеза за свръхестествените явления и дори... обяснява възкресението на Иисус с антигравитация

Досието на Иисус Публикувано в 8

Досието на Иисус

Историята предполага: Той наистина е живял, говорел е и гръцки, имал е брат близнак, а гробът на „баща“ му е в Германия

Близки срещи от 4-и вид Публикувано в 8

Близки срещи от 4-и вид

Очевидец разказва: „Вдигнаха ме заедно с леглото!”