Любопитно31 юли 2019

Шокираща процедура за вадене от депресия

Ако не те убие, те връща към живота

Снимка: @luchuxue1997, Unsplash
Снимка: @luchuxue1997, Unsplash
Вероятно сте гледали прекрасният стар филм „Играта" (1997) с Майкъл Дъглас. Никълъс (Майкъл Дъглас), милионер бизнесмен, получава подарък за рождения ден от брат си (Шон Пен) игра, която се оказва дълбоко разтърсваща и драматична и води до убийство и самоубийство... За радост на зрителите в крайна сметка никой не умира, а „задникът" Никълъс преосмисля истински  стойностните неща в живота си.
Оказва се, че филмовият сценарий вероятно е вдъхновил японците, защото в Страната на изгряващото слънце вече се предлага на живо подобна „терапия”, която ако не те убие, те връща към живота. Все пак а
ко имате болно сърце или слаби нерви, по-добре пропуснете това четиво.

Доста отдавна, в Япония, изпаднах в страшна депресия, престанах да се грижа за себе си, станах 75 кг, можех цял ден да седя по пижама, да не се мия по два-три дни. Дори зъбите си не миех. А след това, дори не ми се живееше.
Научавайки за това, моя японска приятелка ме заведе в някаква клиника. Каза ми, че там прилагат интересна процедура, след която се променя живота на човека, все едно си се родил отново. Дойде да ме вземе и тръгнах, както си бях по пижама и по чехли. Отидох в центъра в този вид. В Япония въобще не обръщат внимание. Ако щеш, гола ходи. Не им пука. Всеки е зает със своите мисли. Нямат навика да се интересуват от хората в транспорта или на улицата. Дотолкова са свободни хора.
Стигнахме, попълних бланка. 

Влизам, в средата на стаята - ковчег
Лекарят зададе няколко въпроса и ми дадоха дрехи за погребение, преоблякох се, изкомандваха да лягам за да усетя какво усещат умрелите, а когато поискам да изляза, да натисна бутона и ще ми отворят.
Легнах. Вътре имаше странна миризма, но бяха напръскали с освежител. Мек атлас. Ярък цвят. диаманти по края. Лежа и разглеждам ковчега. Вътре се чуваше погребална музика. Виждаше се слаба светлина през процепите.
Усещам, като че ли ме изнасят и товарят в кола. Започвам да натискам бутона. Той се разпадна. Започнах да се възмущавам, да крещя, че не съм платила за това. И изобщо, да не са изперкали? Пътуваме 10 минути. Започвам малко да се задъхвам. След това чувам командата „сваляме“. 
И ме спускат с въже в земята. И започвам да чувам, как буците топуркат по капака на ковчега. И гласовете стават приглушени. 
Започвам истерично да крещя с цяло гърло. Да псувам по руски. Мамицата ви. В главата ми милион мисли. Явно съм попаднала на сектанти. И те ме убиват. Ненавиждащи чужденците. И най-вероятно, японската ми приятелка е съучастничка. Ще я убия, кучката. Наистина ме зариват. 
Започнах още повече да пищя, като свиня в касапница, да ритам с крака. А най-страшното, започнах да се задъхвам. Ридаех и сополите ми течаха по бузите, по ушите. От истерия и страх се изпуснах. Поради теснотията, не можех дори лицето си да избърша. Лежах като дърво. Ръцете по кантовете. В тесния ковчег. Вонеше на урина. 

Мислех си: „Господи, не искам да умирам“

Там беше ужасно тясно. Душно. И нямаше въздух за дишане. Започна да ми се вие свят. Имах усещането, че започвам да изстивам. Нали оплесках целия ковчег и лежах в урината си. 
„Земята е студена“, си помислих. Ридах 20 минути. И вече губех съзнание. Състоянието ми бе ужасно. Започнах да разбирам Гогол и си спомних, че може да се е пробудил в гроба и да е умирал като мен.
Пред очите ми изплуваха минали картинки. Как родих и държах дъщеря си в ръце. Първите й крачки. Плитките, които сплитах всеки ден. О, Боже, съвсем бях забравила за дъщеря си. Поради депресията.
Сетих се, че престанах да се обаждам на мама. Помислих, „животът е толкова прекрасен, чудесен“. А аз тук, умирам в ковчега. 

И ме убиват любимите ми японци. 
Които толкова боготворях. Ех, японци. Ех, кучета...
И изведнъж капакът се отваря. Гледам, все още съм в същата стая. А погребението е компютърна симулация.
Плаках още 10 минути. Едва се успокоих. Псувах ги.
А приятелката ми се кикоти. Дадоха ми видеозапис с моята „смърт“. В ковчега имало камери и всичко записали.
След тази процедура отслабнах, разхубавих се. Заобичах живота и повече и през ум не ми минава, че не искам да живея. И депресия нямам вече. Повече не искам там. Искам тук и сега. Точно така! И вие ще заобичате живота.

От Алфия Ханмурзина
Превод: Йосиф Йоргов


Кой звяр или птица ви помага Любопитно

Кой звяр или птица ви помага

Готови ли сте за приключение? Открийте сами тотемното животно, което защитава рода ви

Българската следа в загадката на мистика Руми Любопитно

Българската следа в загадката на мистика Руми

Александър Илиев търси и намира връзки с българското в битието на Мевляна

Затвор за делфини и тюлени в Бургас? Любопитно

Затвор за делфини и тюлени в Бургас?

Готвят се изтезания за морските бозайници, алармират от „Последната клетка"

Още пространство за велосипедистите във Виена Любопитно

Още пространство за велосипедистите във Виена

Заради мерките около пандемията все повече хора карат колело, но трябва и дистанция

Бъдещото ти „Аз” казва: „Иди, учи и се върни” Любопитно

Бъдещото ти „Аз” казва: „Иди, учи и се върни”

Стипендии по 10 000 лева помагат на българи да заминат в чужбина

В Плевенско умряха хиляди пчелни семейства Любопитно

В Плевенско умряха хиляди пчелни семейства

Спад от 90% на популацията от пчели в световен мащаб, това вещае край на човечеството

Мъжът изпада в стрес, когато жената печели 40% от семейния бюджет Любопитно

Мъжът изпада в стрес, когато жената печели 40% от семейния бюджет

Преди тази психологическа граница съпругът не страда, че съпругата изкарва повече от него

Кажи ми цвета на твоето име Любопитно

Кажи ми цвета на твоето име

На всеки звук от азбуката отговаря определен цвят

Синеоките се влюбват за няколко минути, повечето хора биха завили надясно Любопитно

Синеоките се влюбват за няколко минути, повечето хора биха завили надясно

Вижте някои любопитни психологически закономерности

Страхът от страха е по-силен от самия страх Любопитно

Страхът от страха е по-силен от самия страх

Как да се справим сами с паник атаките

Изкуство на простора Любопитно

Изкуство на простора

Всеки може да сподели стих, картина, снимка, афоризъм на ПросториChallenge

Гаджето на Мъск дешифрира името на детето им Любопитно

Гаджето на Мъск дешифрира името на детето им

X Æ A-12 Musk взриви социалните мрежи още преди да е навършил два дни...

Пробегът на мира стартира виртуална обиколка на Европа Любопитно

Пробегът на мира стартира виртуална обиколка на Европа

Всеки от участниците ще тича в района, където живее

Ох, свърши ми сезонът, искам още! Любопитно

Ох, свърши ми сезонът, искам още!

Какво се случва с мозъка ви, когато поглъщате телевизионен сериал

Коронавирусът промени сънищата на хората Любопитно

Коронавирусът промени сънищата на хората

Кошмари със зомбита и прегръщащи убийци плашат спящите

Защо карантината е 40 дни Любопитно

Защо карантината е 40 дни

Преди „карентино“ думата за изолация е била „трентино“