Българската следа в загадката на мистика Руми

Годината 2007-а беше обявена от ЮНЕСКО за година на Емилиян Станев и Джелаладин Руми. Честванията на известния български писател бяха посветени на 100-годишнината от рождението му, а на „персиеца” Руми - във връзка с 800 г. от рождението му. И докато се чувствахме поласкани от честването на първия, то юбилеят на втория беше гръмко отбелязан в съседна Турция и в целия ислямски свят. Всъщност, пак пропуснахме да почетем един българин, подписвал се като такъв; твърдял че е именно такъв; неразбран и прокуден от своите в отечеството си Балкхара и родния си град Балкх. Както се казва – нищо ново под слънцето. Нито тогавашните останки от великия български род припознаха гения, нито днешните българи счетоха за необходимо поне да споменат, че Руми е бил човек от нашата кръв и черга.

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми (на фарси: مولانا جلال الدین محمد رومی) е ирански (персийски) поет и суфийски мистик. Най-важното произведение на Руми е „Маснауи-е Малауи“ („Духовни стихове“) и представлява шесттомна поема, разглеждана от суфиите като втора по важност след Корана. Всъщност „Маснауи“ често е наричана Куран-е фарси (Персийският Коран). Суфизмът (арабски تصوف, taṣawwuf; персийски عرفان, erfan) е мистично ислямско течение, обхващащо широк набор от вярвания и практики, посветени на Божествената любов и развитието на сърцето.

Руми се ражда на 30 септември 1207 година в град Балкх, днешен Афганистан, някогашната държава Балкхара. Завършва живота си на 17 декември 1273 година в Коня, Турция. Съседите ни го наричат Мевляна Джалаледдин Мухаммед Балкхи. 

Именно в Коня той  създава най-лаконичния и гениален танц, назован от него Мевлеви. Техниката на въртене в танца е единствената, която практикуват дервишите. Руми я назовава с прекрасната дума „Сема”, означаваща „изкусна, филигранна, артистична”. Този танц е синтез на много източни практики, чиято цел е достигането на транс и екстатично състояние. Религиозният ритуал, създаден от Руми, има проста основа. Въртенето на дервишите е визуализация на планетарния модел на вселената.

Особено важно в изследването на българския корен в дервишкия танц е облеклото. То е точно копие на зороастрийския кафтан, което може да бъде донесено само от Балкх. 

Известните жречески практики по онова време са изисквали бяла дреха, която някогашните ни прадеди са наричали „куртак”. Това название е зафиксирано не само в днешен Афганистан, Таджикистан и Източен Иран. „Курта” наричат същото облекло индийците. Руснаците възприемат това название от волжките българи и така се появява думата „куртка”, чиито пешове са силно скъсени. А самото название „куртак” намираме в писмени български, византийски, латински и дори монголски извори, които твърдят, че това е типично българско жреческо и военно облекло. 

Особено богата информация за вида и функциите на куртака ни дава древната нумизматика. Разглеждайки хилядите монети, останали от онова време, ние разпознаваме балкхарски, бактрийски, сакски, македоно-бактрийски, кушански, че дори и хунски царе с това многофункционално облекло.

Руми създава своето учение и философска система във време, когато Персийската империя е в хаос и разделение, и сред управляващите класи цари корупция. Баща му, Баха-е Валад, е велик религиозен водач с много последователи. Той е потомък на дълга линия от теолози, учители, учени и ислямски юристи. Семейството на Руми бяга от напредващата могулска инвазия и от тираничния владетел на Балкх.

Заедно с няколко стотици свои последователи, бащата на Руми напуска родината си.

В странствания преминават около десет години. Кланът на Руми преминава през Багдад, отива на поклонение в Мека, живее за известно време в Алепо и накрая се установява в Коня, провинция Рум (носеща днес неговото име) в днешна Турция. Градът по това време е мултинационален научен, литературен и образователен център. Баха-е Валад създава тук своя собствена школа и семейството му се установява за постоянно в Коня. 

След смъртта на баща си Руми поема традицията и я развива, за да я превърне в най-чистата религиозна школа на Исляма. Шамс Табризи става негов близък приятел и съратник. Двамата суфи са поели по духовния път на Любовта и Изкуствата. Така блясва в пълна мяра геният на Руми, защото Шамс го насърчава да твори поезия, музика, да танцува, да създава философски притчи и книги. 

Изключително важно за великия българин е било заниманието с изкуство. Той го е считал за междинното стъпало между света на реалностите и Бога. Смятал е, че да рисуваш, пишеш, музицираш, танцуваш; да разказваш поучителни истори с или без думи, да съчиняваш песни или да градиш храмове е най-прекият път към съвършенството. „Ние не избираме къде и кога да се родим, не знаем къде и кога ще умрем. Дадено ни е единствено времето между тези две точки”. И той предлага на своите последователи тези броени дни на всеки човек да бъдат изпълнение с изкуство и служене. „Защото мнозина дойдоха на този свят, за да вземат, а малцина да дадат”.

Навсякъде Руми се е подписвал като Балкхи, прибавяйки към името си своя роден град. В няколко свои текста той подчертава, че родината му е древна, че е царство на хиляди години. Че Балкх се нарича „Майката на градовете”, а неговите предци – балкхарите, са един от най-духовните народи на земята, цивилизатори и създатели на градове и култури. Написал е също, че очаква деня на пробуждането на народите за Любовта.

Дано да дочака и неговите сънародници да го припознаят и поставят в своя пантеон.