Керамична чаша за размисли с поезията на Руми, 13 в. Снимка: wikimedia.org
Ако един човек е радостен от сърце, то е отплата за това, че е зарадвал някой друг. Ако той е тъжен, то е защото той е натъжил някого. Съществуват „дарове” от онзи свят..., за да могат хората да разберат много от малкото, също както една ръка пшеница се показва като обрезец за цял хамбар.
...Трябва да разбереш, че състоянията на безпокойство, затруднение и неразположеност, от които страдаш, са заради злото и греха, които си направил (въпреки, че може и да не си спомняш подробно какво точно си направил). Може да си го направил несъзнателно или от невежество, може греховетe ти да изглеждат толкова незначителни, че ти дори не ги смяташ за грях. Но погледни отплатата и виж колко възвисен можеш да бъдеш от една страна и колко разкаян от друга.
Твоето угризение на съвеста е възмездие за греха, а твоята възвишеност е отплата за покорство и подчинение.
Онова, което Бог е отсъдил от вечността, лошо за лошо и добро за добро, никога не може да се промени, защото Бог е Законодателят. Кой би съветвал да се прави зло, за да имаш добро? Кой сади пшеница, а жъне ечемик, или сади ечемик, а жъне пшеница? Не е възможно. Отплатата за добро е добро и възмездието за зло – зло. „И който е направил трошица добро, ще го види."
Колкото повече правиш добро, толкова повече ще бъде отплатата за доброто; и колкото повече правиш несправедливост, толкова повече ще бъде възмездието за злото.
Един дърдорко попита: „Как е възможно понякога да видим лоши хора щастливи, а добри хора нещастни?" За да бъде щастлив, лошият човек или е направил или е планирал да стори добро, а добрият човек, който е станал нещастен, или е направил или е планирал да стори зло, за да стане такъв.
Из "Фихи Мафих", Джеляледин Руми Мевляна
