Любопитно09 юни 2020

Вглеждането в другия за повече от миг предизвиква цял куп мозъчни процеси

Италианците са майстори на безсрамния прям поглед, в Лондон взирането в лицето на другия не е на почит.

Снимка: Youtube

Разговор с приятелка, когато бях в Италия преди няколко седмици, ме накара да се замисля за най-новата норма на посткоронавирусното общество: засилен контакт с очите. Тя ми разказа как била с маска и чакала на една безкрайна опашка за супермаркета, когато уловила погледа на красив мъж и се хванала да флиртува с него с очи. От този момент нататък наблягала на спиралата и очната линия в излизанията си с маска.

„Спестявам от червило, но пък купувам обемни спирали за очи“ – смее се приятелката на Камин Мохамади, авторката на статията за новия флирт с поглед, публикувана в The Guardian.

Италианците са майстори на безсрамния прям поглед, в Лондон взирането в лицето на другия не е на почит.

„Прекарах години, минавайки покрай колеги по коридорите, всички си намигаме с усмивка за кратко и после прибързано свеждаме поглед, за да не възникне неудобство. Но ако усмивката е покрита с маска и не може да бъде видяна, честта да се усмихват се пада на очите. Как ще се справим?" - пита се Мохамади.

Повечето животни се гледат единствено, за да сигнализират за заплаха или интерес. Британско проучване установи, че хората се споглеждат само 30-60% от времето, когато говорят, камо ли да се вгледат откровено един в друг.

Със сигурност това ще се промени докато носим маски, защото при запушена с маска уста трябва да възложим на очите по-голямата част от невербалното общуване.

Науката ни казва, че надничането в чуждите очи и задържането на този поглед за повече от миг, предизвиква цял куп мозъчни процеси. Всички знаем това чувство, когато потъвайки в очите на любимия/та, останалият свят сякаш изчезва.

Когато гледате някого директно в очите, тялото произвежда химикал, наречен фенилетиламин. Мозъкът почва мощно да сканира обекта пред нас и да прави предположения от различно естество. Понякога тези мълниеносни мисли могат да ни накарат да се изчервим.

Толкова мощен е директният контакт с очите, че само една среща с Мона Лиза, с нейния поглед, насочен директно към нас от вековете, прави картината незабравима.

Психологът Артур Арон остана в историята на психологията с експеримента, в който накара двама непознати да се влюбят в лабораторията му само докато поддържаха мълчалив контакт с очи в продължение на четири минути (те се оженили шест месеца по-късно).

Но обикновените европейци ще се нуждаят от време, за да свикнат да общуват само чрез очите си от разстояние, мисли Мохамади.

Ако това се случи, може да открием неочаквани последствия от цялата тая мъка с носенето на маска. Погледите ще се научат да са игриви, хората ще потренират очите си за по-ясно невербално общуване с цел да изразяват чувствата си по необичаен досега начин. Може би ще се научим по очите да разбираме тревогата на отсрещната страна и да проявим по-голяма съпричастност и състрадание към нашите близки.