Този необичаен пост от 24 юли събра над 3300 поздравления във вид на лайкове и близо 500 възторжени коментари. Има защо. Вижте как една неприятна ситуация, която у повечето хора създава мощни хейтърски настроения и ги кара да мрънкат, да се оплакават, да критикуват, да заплашват, да пускат "сърцераздирателни" клипчета как "изнемогват" в жегата, може да се превърне от други в добро дело за благото на природата.
Постът и снимките публикуваме със съдействието на една от участничките в този апотеоз на човешкото чувство за отговорност, полезност и кауза - Камелия Станилова. Тя ни сподели, че това не е еднократен акт на добра воля. Правят го с момичетата всеки път като пътуват, навсякъде, винаги.
Постът и снимките публикуваме със съдействието на една от участничките в този апотеоз на човешкото чувство за отговорност, полезност и кауза - Камелия Станилова. Тя ни сподели, че това не е еднократен акт на добра воля. Правят го с момичетата всеки път като пътуват, навсякъде, винаги.
Така... този пост ще е дългичък...Тръгнахме и ние към "Гърцията" и се сблъскахме с прословутите опашки, за които всички говорят в последно време.
Не те ни измъчиха обаче, ами това, което беше зад мантинелата...
Хилядите боклуци, нахвърляни навсякъде около нея. Tочно докато го коментирахме, видяхме как господинът от съседната кола си изхвърли бутилката през прозореца. Ей така - с кеф! Беше от Румъния, ама не че на нашите братя българи им пука повече.
И така...
Казват хората, че промяната идва с примера, не с критиката, та запретнахме ръкави!
Чакахме на границата около 3 часа, което ни излезе към 15 от малките чували и два от големите!
За големите, както и за ръкавиците, благодарим на момчетата от ОMV, които на драго сърце ни ги предложиха като ни видяха!
От тях снимки нямаме тъй като докато събирахме дoйде ред и за нашата кола да се придвижи и останахме без телефони, но пък не кой да е, a самите полицаи ни закараха до колата.
Вдъхновиха се и те.
Мислехa, че са ни пратили от някоя организация! Когато им обяснихмe, че никой не ни е пратил, предложиха помощ сами!
Което само доказва още веднъж, че с пример наистна всичко се постига.
Следователно, призивът ми e следния: ние и само ние избираме каква отговорност да поемем, каква енергия да дадем на този свят, какво да му оставим. Mожем да чакаме 3 часа на границата, псувайки и хвърляйки боклук, a можем да оползотворим времето и да почистим c усмивка. Ние избрахме второто.
A вие?
P. S. Въпросният румънец не само че се извини, a и предложи помощта си, изваждайки бутилка с вода и сапун, за да ни полеe дa си измием ръцете след като бяхме събирали.
