Пластмасия - островът от боклуци, три пъти по-голям от Франция

В Тихия океан между Хавайските острови и Калифорния се намира огромна „суша“ от пластмаса. Т.нар. Пластмасов континент е с площ 3 пъти по-голяма от на Франция и продължава да расте. Заради морските и въздушните течения местонахождението му постоянно се променя. Пластмасовият континент е най-големият от общо пет пластмасови „острова“ в Световния океан. Ако следваме принципа, по който се образуват названията на континентите, сигурно трябва да го кръстим Пластмасия.  

Гигантският остров се формира от слепени пластмасови отпадъци, които попадат в океана, донесени от реките, изхвърлени от корабите или завлечени от бреговете от прибоя и с отливите.  Годишно в океаните се изхвърлят между 1,15 и 2,41 милиона тона боклуци. Част от тях са с плътност по-малка от тази на водата и затова остават да плават на повърхността, носени от теченията и вятъра на километри.

Между Хавайските острови и Калифорния се намира субтропичната зона на конвергенция, където се завихря един от най-големите океански водовъртежи. В центъра му водите са спокойни и там се задържат отпадъците, които топлите течения от Южния Пасифик и студените от Арктика са завлекли по пътя си. Боклуците биха могли да напуснат водовъртежа едва след като под влиянието на слънцето, вълните и водната микрофлора се разпаднат на по-малки пластмасови частици и теченията ги разнесат. Обаче притокът на още и още отпадък е неспирен и превес взема друг процес - отломките се слепват и формират „острови“. Същевременно голяма част от по-тежките боклуци потъват, така че дъното отдолу най-вероятно също се е превърнало в сметище. 

Отпадъците, въвлечени във водовъртежа, са от различно естество и произход. 80% от тях идват от наземни дейности по бреговете на Северна Америка и Азия. Идващите от Северна Америка стигат до „острова“ за шест години, а тези от Азия - за една. Останалите 20% са от морските съдове и офшорните нефтени платформи.

Голям принос имат и товарните кораби, които нерядко изпускат контейнери със стока във водата. Затова и много необичайни предмети са намирани понякога по дъното - като компютърни монитори и LEGO конструктори.

Сред отломките обаче преобладават рибарските мрежи и, разбира се, пластмасовите изделия. Те са и основният замърсител на океана, защото заради издръжливостта им и ниската им цена се произвеждат във все по-големи количества.

Проблемът с пластмасата е, че много трудно се разгражда. Под влиянието на слънцето найлоновите торбички, пластмасовите бутилки, капачките и стиропорните чаши се разпадат до микрочастици и образуват субстанция, която се смесва с океанската вода и е изключително трудно да се отстрани. Видяно отвисоко, това явление изглежда като мътно петно във водата. Разпадналата се пластмаса прониква в недрата на океана и нанася необратими щети на екосистемата. Животните неизбежно я поглъщат заедно с храната си. Тя съдържа устойчиви токсични вещества, затова много видове загиват.

По-големите късове също поставят рискове, но от друго естество. Те застават на пътя на миграцията на рибите и, оплетени в тях, те умират. Изоставените рибарски мрежи пък се превръщат в своеобразни капани най-вече за тюлените и другите бозайници. Някои от животните поглъщат и по-едри отпадъци, защото им приличат на тяхната обичайна храна. Костенурките например бъркат найлоновите пликчета с медузи. Албатросите пък вземат оронения стиропор за хайвер. Резултатът - загиват от недохранване или заради разкъсани вътрешни органи.

Чрез рибата пластмасата навлиза и в човешкия организъм. Това става заради процеса биоакумулация, при който химикалите, погълнати от рибата, остават активни и когато тя се превърне в човешка храна, те навлизат и в нашия организъм. Друг ефект от замърсяването на Световния океан с пластмаси е, че заради него морската храна ще става все по-дефицитна и по-скъпа, тъй като популациите на видовете се свиват.

Пластмасовият континент е открит случайно през 1997 год. от капитан Чарлз Мур, който се е връщал към Калифорния след ветроходно състезание, проведено в района. Той и екипажът му попаднали на това петно от боклуци насред океана и оттогава мястото се изследва и се търсят решения за разчистването му. „Островът“ обаче се намира в неутрални води и поради мащабите на проблема никоя държава не се ангажира да финансира и организира почистването. По думите на Чарлз Мур такъв проект би довел до банкрут която и да е държава, решила да поеме инициативата. Много екологични организации обаче се заемат с въпроса и разработват стратегии за решаването му. Най-мащабният проект до момента е на 24-годишния холандски изобретател Боян Слат, който от частни спонсори и от държавни фондове на 160 страни събира 20 милиона долара за почистването на океана.

През 2013 год. Слат основава неправителствената организация The Ocean Cleanup („Океанското почистване“) и оттогава досега екипът е извършил няколко единствени по рода си изследвания. За техните цели са използвани флотилия от 30 кораба, 652 мрежи и два полета над обекта. Те установяват, че пластмасовият континент е достигнал размери от 1,8 млн. кв. километра. Тези проучвания показват, че океанското сметище е съставено от 1,8 трилиона парчета отпадък и тежи 80 000 тона. Като за определянето на тежестта му е измерена само централната част, която е и с най-голяма плътност. Ако се вземе предвид и периферията, тогава общата тежест на „острова“ би достигнала 100 000 тона. Плътността в централните части достига 100 кг/км2, докато плътността по края е едва 10 кг/км2. Правени са и вертикални измервания, за да се установи до каква дълбочина се простират боклуците, и се оказва, че те заемат само горните няколко метра.

Въз основа на тези резултати The Ocean Cleanup разработи система за почистване на океана, наречена „Система 001“, която бе пусната в експлоатация през 2018 г. Устройството представлява огромна U-образна тръба и обещава да разчисти половината от съдържанието на пластмасовия остров само за пет години. Системата се носи по водната повърхност, „навигирана“ изцяло от океанските течения. По пътя си среща отпадъците, улавя ги и ги изважда от морето. Оборудването не застава на пътя на никакви натоварени морски маршрути и следователно „Система 001“ не би трябвало да е в конфликт с плавателните съдове. Но ако все пак трафикът се засили, тя е снабдена с радари, GPS и звуков и светлинен сигнал, за да избегне потенциален сблъсък. 

Създателите планираха „Система 001“ да остане в океана шест месеца, но възникна авария – от тръбата се откъсна 18-метрово парче. Заради това съоръжението е изтеглено на сушата за поправка в база на Хавай. Според The Ocean Cleanup инцидентът вероятно е предизвикан от морските стихии. 

Но някои експерти предвиждаха този развой още докато изобретението беше в проект. Своевременно те изтъкват и други недостатъци като това, че голямата тръба събира само боклука по повърхността. Стана ясно и че част от събираните отпадъци са се връщали обратно в морето, както и че системата е засмуквала и животни. Боян Слат и екипът му обаче не се отказват, защото вярват, че този първи неуспешен опит е естествена част от пътя на всеки новатор. И обещават съвсем скоро „Система 001“ да работи и плава отново.

Еколозите, от своя страна, настояват подобна инициатива да се комбинира и с други мерки, като това да се променят навиците на потреблението, да се ограничи производството на пластмасови изделия и да се осъвременят методите за рециклиране.

Явно още сме далеч от изчезването на Пластмасовия континент – единствената „суша“, с която бихме се разделили с радост.