Рециклираното кенче се оказва най-щадящо за природата

Журналисти и учени заедно анализирали пет различни вида опаковки за напитки. Тествали тяхното въздействие върху околната среда по редица критерии. Сред тях - как всеки материал допринася за изменението на климата и замърсяването, което всеки от причинява по време на производството и използването му. 

Ето ги, класирани от най-неподходящото към най-природоцелесъобразното.

Изненадващо е, но стъклените бутилки всъщност са на последно място в анализа. Може инстинктивно да посегнете към стъклена бутилка, за да избегнете закупуването на пластмасова алтернатива, но стъклото отнема повече ресурси и енергия за производството си. Производството на стъкло включва добив на суровини като силициев пясък и доломит и това освобождава вредни емисии, които при вдишване могат да причинят белодробна силикоза.

Необходими са и високи температури, за да се стопят тези материали - процес, задвижван предимно от изкопаеми горива. По време на производството самото стъкло отделя въглероден диоксид.

Анализът установил, че производството на стъклени бутилки харчи най-много природни ресурси  поради огромното количество използван материал. Еднолитрова стъклена бутилка може да тежи до 800 г, докато подобна пластмасова бутилка тежи около 40 г. Това допълнително тегло означава, че превозните средства, които транспортират стъклени бутилки, консумират повече изкопаеми горива, за да доставят същото количество течност. Стъклените бутилки имат около 95% по-голям принос за глобалното затопляне от алуминиевите кутии.

Сигурно си мислите, че щом обикновената стъклена бутилка е най-лошото решение, то със сигурност тези, направени от 100% рециклирано стъкло, са много по-добри, нали? За съжаление не.

Част от енергията се спестява при рециклиране, вместо при извличане, преработка и транспортиране на суровини. Но рециклирането на стъкло все още използва много енергия поради високите температури, необходими за топенето му. Повече енергия означава повече емисии на парникови газове и по време на процеса стъклото може отново да отдели въглероден диоксид.

На трето място е пластмасовата бутилка. Пластмасата има идеални качества за съхранение на напитки. Здрава е, устойчива на химикали (така че съставките в напитката ви не разграждат пластмасата) и е лека, което означава, че при транспортиране се отделят по-малко вредни емисии. В анализа на Conversation пластмасата е със значително по-ниско въздействие върху глобалното затопляне от стъклото.

Но ефектите от пластмасовите отпадъци в световен мащаб са добре документирани и всеизвестни. Стъклото и алуминият не се разпадат на вредни микрочастици като пластмасата.

Рециклирането й изисква по-малко енергия поради по-ниските температури, свързани с топенето на суровината. Но пластмасата, за разлика от стъклото или алуминия, не може да бъде безкрайно рециклирана. Всеки път, когато се извършва този процес, веригите от молекули, които изграждат пластмасите, се съкращават. Рано или късно се стига до депото за изгаряне или до бунището...

На второ място са алуминиевите кенчета. Анализът сочи, че те допринасят по-малко за глобалното затопляне от стъклото и пластмасата, защото за производството им са нужни по-малко енергия и ресурси. Консервите са по-леки от стъклото и също така не са направени от изкопаеми горива както пластмасата.

Поради процесите, свързани с тяхното производство, металните кутии в по-малка степен допринасят за екологични проблеми като киселинни дъждове и безкислородни зони в океана. Това е така, защото създаването на стъкло и пластмаса изисква повече електричество и така генерира повече замърсяване със серен диоксид - водеща причина за киселинните дъждове. Производството на стъкло и пластмаса, и извличането на материалите за тяхното производство (особено калцинирана сода за производство на стъкло) също освобождава повече фосфати в околната среда, което може да претовари реките и крайбрежните морета и да намали съдържанието на кислород във водата.

Но и алуминият си има своите вредни въздействия върху околната среда. Направата му включва рафиниране на бокситова руда, а добивът на боксит може да замърси водата в страните, от които се добива, включително Австралия, Малайзия и Индия. Реките и утайките, замърсени с тежки метали, застрашават здравето на хората и дивата природа в близост до мини.

Анализът слага на пръво място рециклираните алуминиеви кутии като най-малко вредни за околната среда. Алуминият може да бъде рециклиран постоянно без промяна в свойствата. Рециклирането на алуминиева кутия спестява 95% от енергията, използвана за направата на нова консерва и не е необходимо да се добива или транспортира нов материал.

Дори някои от опаковките са по-добри от други, всички те имат вредно въздействие върху околната среда. Най-добрият вариант би бил да се премахне изцяло опаковката за еднократна употреба и да се въведе система за повторно използване на контейнерите за напитки. Помислете колко хубаво би било, ако в магазина има апарати за самообслужване, от които можете да напълните с любимата напитка бутилка, която сте донесли от дома си.