Снимка: Youtube
През 1989 г. Чито (Жилберто Шедън) - рибар, екскурзовод и натуралист от Сиквир, Коста Рика, вижда умиращ крокодил на брега на река Ревентазон. Влечугото било младо, тежало около 70 килограма. Простреляно в главата през лявото око, то агонизирало. Крокодилът бил застрелян от местен животновъд, защото преследвал стадо крави. Шедън прибрал животното у дома си с лодката си. Шест месеца хранил хищния пациент с пиле и риба, церил го с медикаменти.
Чито спял в едно помещение с новия си приятел, кръстен Почо. Показвал му как да дъвче, целува го, гали го и го прегръщ. "Храната не беше достатъчна. Крокодилът се нуждаеше от любовта ми, за да възвърне волята си за живот", отбелязва Шедън.
Почо се възстановява напълно от раните си и Чито го пуска в близката река, за да се върне към нормалния си живот. На следващата сутрин Чито се събужда и вижда, че крокодилът се е върнал у дома и спи на верандата. Страшилището на водния свят избира да се върне при човека, който му е спасил живота. По това време Жилберто се е развел с първата си жена, която го напуснала, защото не издържала цялото му внимание да е за болния крокодил. Той разказва, че друга съпруга може и да се намери, но крокодил, който го обича безусловно и може да бъде обучен, е един на милион. И заживели щастливо Чито, втората му жена, дъщеря му и удивителният Почо...
Над 20 години Чито и Почо всяка нощ се забавлявали в реката пред дома на мъжа. Човекът говорел и пеел на животното, гонели се из водата, гмуркали се и си играели като малки деца. Почо откликвал на името си без уговорки.
Дошъл и бизнесът. Смесили се приятното и полезното. Всяка седмица в неделя следобед край изкуствено езеро от 100 квадратни метра в Finca Las Tilapias в Сиквир се стичали стотици туристи от цял свят, за да наблюдават играта между човек и крокодил.
Някои учени смятат, че е възможно изстрелът в главата и пораженията на мозъка да са причината влечугото да си е сменило нрава и да е станало любвеобилно по човешки, придобивайки навиците на стопанина си. Според тях обаче "вълкът козината си мени, но нрава - не", така че трансформацията отново в зъл воден хищник може да настъпи всеки момент и всяко влизане във водата на двамата приятели може да свърши лошо за двукракия...
Но самият Жилберто отхвърля тази възможност. След 23 години безусловна любов, без никога да се случи нито един инцидент или поне намек за агресия, едва ли ще се случи от тук нататък, обяснява той.
Един от номерата за пред публика е: Почо се втурва към Чито с отворена паст, но малко преди да се приближи съвсем до стопанина си я затваря и се подлага за целувка. Получава я с наслада.
Почо умира от старост във водата пред дома на Шедън на 12 октомври 2011 г. Поклонението е "човешко", присъстват приятели и фенове на крокодила. Чито го държи "за ръка" по време на траурната церемония. Но погребение няма.
Почо е национално културно съкровище на Коста Рика - препариран е и е за вечни времена в градския музей.
