Снимка: Youtube
Манфред Щайнер, който получи докторска степен по физика от Университета Браун на 89-годишна възраст, тази седмица не може да си почине от журналистите в дома си в Източен Провидънс. Той се оттегля от кариерата си в медицината през 2000 г. Две десетилетия работи, за да сбъдне голямата си мечта - да стане физик.
В края на септември Манфред Щайнер защити успешно своята дисертация в Университета Браун в Провидънс. Щайнер цени тази степен, защото това е, което винаги е искал. И защото по пътя към сбъдването на мечтата си и е преодолял здравословни проблеми, които биха могли да провалят обучението му и биха отказали много хора да се борят.
„Но успях и това беше най-удовлетворяващият момент в живота ми - да го завърша“, каза той.
Той се вдъхновява да стане физик още като тийнейджър във Виена. Възхитен е от трудовете на Алберт Айнщайн и Макс Планк. Но след Втората световна война майка му и чичо му го съветват да запише медицина - било по-рентабилно в следвоенните бурни времена. Той получава медицинската си степен от Виенския университет през 1955 г. и се премества в Съединените щати няколко седмици по-късно. Там изгражда успешна кариера, специализира се в изследвания на кръвта и кръвните заболявания.
Щайнер учи хематология в Университета Тафтс и биохимия в Масачузетския технологичен институт, преди да стане хематолог в Университета Браун. Той става редовен лектор и ръководи секцията по хематология на медицинското училище в Браун от 1985 до 1994 г.
Щайнер помага за създаването на изследователска програма по хематология в Университета на Северна Каролина, която ръководи, докато се пенсионира през 2000 г. Завръща се в Роуд Айлънд.
Щайнер и съпругата му Шийла, която е на 93 години, са женени от 1960 г. Те имат две деца и шест внуци. Този месец новозащитеният доктор по физика ще отпразнува 90-ия си рожден ден.
„Това беше нещо като желание, което никога не се изпълняваше, винаги загнездено в мозъка ми“, каза той. „Винаги съм мислил, че след като завърша с медицината, изобщо не желая да прекарам остатъка от живота си просто седейки и играейки понякога малко голф или да правя нещо подобно. Исках да продължа да бъда активен.“
На 70-годишна възраст той започва да посещава бакалавърски курсове в Браун, един от университетите на Ivy League. В началото планира да вземе само няколко курса, но стига до докторантура.
Брад Марстън, професор по физика, разказва, че бил скептичен когато на лекцията му влязъл старец. Бил преподавал на 40-годишни, но не и на 70-годишни. Но се успокоил с времето, защото наблюдавал колко е сериозен студентът Щайнер и колко усърдно работи по темата.
„Той е написал много статии по медицина - повече, отколкото аз съм написал по физика. Той вече е имал научен начин на мислене, който по-младите студенти тепърва трябва да развият", каза Марстън. „Във всеки значим изследователски проблем ще се натъкнете на препятствия. Ако позволите те да ви обезкуражават, няма да стигнете доникъде. Едно нещо, което е наистина вярно за Манфред, е, че той упорства."
В дисертацията си Щайнер изследва как електроните в проводящите метали се държат по законите на квантовата механика и как фермионите могат да се променят в бозони в тяхното поведение. Той работи с Марстън върху научна статия за бозонизацията.
В снигата на Световните рекорди на Гинес се казва, че 97-годишен мъж в Германия през 2008 г. е бил най-възрастният човек, спечелил докторска степен.
Щайнер има сили и да води и личния си сайт. Десетки хора от цял свят го молят за съвет как да имат на преклонна възраст неговата жизнерадост и вдъхновение.
Той най-често отговаря: „Правете това, което обичате да правите. Преследвайте го, защото по-късно в живота може би ще съжалявате за това, че не сте го направили“.
