снимка: iStock
Ако някога искаме да превземем и други планети, ще трябва да измислим ефективни и устойчиви начини за оцеляване. Това означава да отглеждаме храна, да имаме вода и кислород и всички други неща, които имаме на Земята, за да сме живи. Освен да тераформираме цяла планета, ще се наложи и конструирането на изкуствени биосфери, които заселниците на нови територии в космоса да обитават. Биосферите са затворени екосистеми с кислород, който се създава вътре в тях, с растения и всичко, от което се нуждае човек, за да поддържа живота. Амбициозни изпитания са правени неведнъж тук, на Земята. Едно от тях е скандалната Биосфера 2.
Струващата 150-200 милиона долара Биосфера 2 (между другото Биосфера 1 е Земята, в случай че се чудите) е изследователско съоръжение в пустинята, което – за известно време – има задачата да бъде затворена екосистема, пресъздаваща много аспекти на земния живот. В комплекса от 2,75 акра, под похлупак от стомана и стъкло, е трябвало да просъществуват две години 3800 вида растения и животни, и осем човека (четири жени и четирима мъже).
Но проблемите започват още от самото начало
На 14-ия ден от старта на мисията един от обитателите на биосферата – Джейн Пойнтър, заклещва ръката си във вършачката за ориз, губейки върха на единия си пръст. Лекарят в мисията успява да го прикрепи отново, но скоро стига до решението, че пострадалият се нуждае от операция извън купола. Раненият се връща още същия ден привечер.
Храната вътре в сферата не се произвежда достатъчно бързо, за да поддържа обитателите и всички те започват да губят тегло. Културите растат твърде бавно, отглеждането им е твърде трудоемко. През първите месеци, тайно от медиите и обществеността, в биосферата се внася спешно храна.
Опрашителите – колибрита и медоносните пчели – измират. 10 месеца след началото на проекта, консултативният съвет издава остро критичен доклад за ситуацията. Лъсва и друг факт – че членове на екипажа нямат научна експертиза.
По-лошото тепърва предстои, тъй като нивата на кислород в биосферата започват да спадат и никой по това време не можел да разбере точно защо. През януари 1993 г., девет месеца преди финала на експеримента, нивата на кислород са около 15 процента – еквивалента на живот на надморска височина 3660 метра.
„Чувствах се като при планинско катерене“, разказва по-късно един от участниците пред Guardian. „Някои от екипажа започнаха да получават сънна апнея. Забелязах, че не мога да завърша дълго изречение, без да спра и да си поема глътка въздух. Работихме в нещо като бавен танц, за да не губим енергия. Ако нивата на кислород бяха паднали по-ниско, можеше да възникнат сериозни здравословни проблеми за всички ни.“
Към целия този стрес се добавят и тълпите от туристи, които непрекъснато наблюдават затворените под купола експериментатори, които се чувстват като горилите в зоологическата градина. Мястото е обявено като туристическа атракция, за да може да има поне някаква възвращаемост на част от вложените средства.
Докато осмината затворници се опитват да оцелеят и гладуват, хлебарките започват да превземат помещенията, а акари нападат посевите им. В малкия доскоро задружен колектив започват дрязги. Решава се екипажът да получи храна, семена за посев и витамини, които са доставяни тайно в комплекса на всеки две седмици.
Генералният извод от мисията е, че винаги трабва да очакваме неочакваното. Когато осмината влизат в биосферата, не били предвидени проблеми като спад на кислорода и никой не предполага, че почвата е заразена с поглъщащи кислород бактерии.
В крайна сметка през 1993 г. в биосферата влиза втори екип, след като цялото предишно ръководство на мисията е уволнено. Когато първият екип чува тази новина, в ранните часове на 4 април 1994 г. двама от заварените биосферци се насочват към прозрачната част на купола. Отварят вратите и разбиват стъклените панели, за да позволят на чистия въздух да нахлуе в Биосфера 2. Така завършва този експеримент.
Оттогава никой не е живял там.
