Илюстрация: Wikimedia Commons
Общуването с хора, които говорят твърде дълго и твърде много, може да е много трудно и затормозяващо. Опитвате се да ги избягвате, нали? Но това не е единствената възможна стратегия.
Психологията дава някои предложения относно тази много често срещана ситуация, наречена „многословие извън целта“. Когато хората нямат контрол поради известна загуба на така наречената „функция на челния лоб“, те просто не могат да се спрат да бърборят, а и не осъзнават, че го правят.
Проучване от 2016 г. на Естер Джиролди от университета в Маастрихт е посветено на стратегиите за лекари, които се опитват да извлекат информация от твърде приказливите си пациенти. Заради бъбривостта на болните, медиците не могат да разберат същността на оплакванията им, съответно и да вземат решение за лечение. Джиролди и нейният екип се опитали да дадат някои стратегии за справяне с тази неприятна ситуация, в която е изпадал всеки от нас в ежедневието си.
Причините за прекомерната бъбривост са важни за лекарите и те се опитват да се ориентират в тях. Симптомите са ясни за всички: прекомерна реч, липса на фокус и структура в изказа, отклонение от темата, претоварване с неуместна информация, повторение и трудни за управление или насочване подробности и детайли. За обикновения човек не е нужно да знае медицинските причини за състоянието на своя събеседник, но може да се възползва от някои от предложенията, ако си е поставил задачата да бъде търпелив и да подхожда емпатично към всяко човешко същество:
- Осигурете емоционална подкрепа на някого, чието прекомерно говорене може да идва от самота;
- Създайте структура, за да помогнете на човека с лоши комуникационни умения да стесни речта си до това, което е най-подходящо и за двете страни в дадения разговор;
- Събеседникът ви може просто да е твърде нервен по някаква причина, така че му създайте усещане за безопасност и удобство;
- Не бъдете твърде нападателни с човека (т.е. не му казвайте да замълчи) в началото и вижте дали можете да го ограничите;
- Вижте дали можете да го убедите да позволи на други хора да се присъединят към разговора;
- Прекъсването на някого или правенето на забележка може да бъде унизително, така че проявете съчувствие. Когато деликатно се опитвате да спрете речевия поток на мисълта, можете да опитате и с леко, не саркастично, чувство за хумор.
Най-важната от всички тези стратегии е идеята за емпатично прекъсване. Това трябва да се прави поетапно. Ако сте толкова толерантни, че да оставите бъбривеца да говори, рано или късно ще ви се скъсат нервите и ще изръсите нещо грубо, за което ще съжалявате по-късно. Ако пък това се случи в присъствието на други хора, рискувате да изглеждате безчувствени или пренебрегващо критични. На всеки се случва да е превъзбуден и твърде приказлив, особено ако е развълнуван или разтревожен от някаква ситуация или твърде дълго е бил самотен и не общувал с никого от известно време.
Намирането на начин да контролирате с изящество прекалено дългите монолози на дългоговорещите може да ви помогне не само да облекчите собствената си скука и разочарование, но също така да помогне за облекчаване на емоционалните фактори, които могат да доведат до това поведение.
