Любопитно10 юни 2024

Защо наричаме нашата планета „Земя“?

Всички останали в Слънчевата система са кръстени на богове

Уилям Андерс, американският астронавт, който направи първата цветна снимка на Земята от Космоса по време на мисията "Аполо 8", загина на 90 години при катастрофа на самолета, който той самият пилотираше.

Отговорът на въпроса защо всички планети в нашата прекрасна Слънчева система са кръстени на богове и богини, а само земята е „Земя“ не е еднозначен. И не всеки жител на нашата планета я нарича „Земя“. Това е име, което се свързва най-вече със западните култури, особено тези, които говорят английски, пише д-р Ръсел Моул в IFLSCIENCE.

„Земя“ има доста сложна етимология. За разлика от наименованията на другите планети в нашата Слънчева система, името очевидно не произлиза от римската митология. Думата идва от германската дума „erda“ и старата англосаксонска дума „ertha“, което означава нещо като „земята, по която ходиш“.

Англосаксонците са германска културна група, която нахлува и окупира Англия и Уелс след падането на Римската империя (около 450 г.). Както при всички истории за завоевания и заселване, аспектите на културата и езика на нашественика са мутирали и се променят с времето. Това в крайна сметка довело до появата на староанглийския в средата на 7 век, най-ранната писмена форма на английския говорим език. От староанглийски получаваме думата „eorþe“ (произнася се er-thuh), която основно означава „почва“, „земя“, „страна“ или „земя“.

Други северноевропейски езици използват подобни думи за планетата ни. Например в старофризийския има „erthe“, докато в съвременния немски език е „Erde“, а в холандския е „Aarde“. Вероятно всички тези думи произлизат от протогермански термин, който сега е изгубен за историята.

За различните култури, споменати тук, съответната им дума за „Земя“ има по-дълбоко значение от простото обяснение на онова, което е под краката ни. Както при много съвременни общества, хората са били тясно свързани с почвата за добиването на насъщния и самото си оцеляване. Това е било мястото, което са обитавали и нещото, даващо им живот и голяма част от храната им. Върху него са живели, в него са били полагани след смъртта си.

Но това било и царството на материалните неща, нашият „свят“, за разлика от подземния свят или небесата, където живеели боговете. Въпреки че в много митологии тези свръхестествени пространства понякога се свързвали със земното царство, те все пак били „отделени“ от нас. Виждаме подобни идеи в староанглийската дума „middangeard“, която, подобно на скандинавската Midgard, се отнася за обитаемия свят и може да се използва с „eorþe“.

В културите, докоснати от латинските традиции, думата „terra“ често се използва за означаване на планетата. „Тера“ означава земя и формира корена на съвременни английски думи като „наземен“, „подземен“ или „извънземен“.

Думата „тера“ идва от римляните, от които получаваме и имената на другите планети в нашата Слънчева система. Те нарекли тези небесни сфери на своите богове поради начина, по който изглеждали при поглед с просто око, много преди да бъдат изобретени телескопите. И това е важен момент. В продължение на векове, може би още от вавилонско време, нашата планета, нещото, върху което ходим, не е била разбирана като „планета“ като другите. Това е възможното обяснение за „светското“ й наименование.

Едва с отхвърлянето на геоцентризма и приемането на хелиоцентризма през 16-и и 17-и век Земята е призната за една от планетите, а не като център на Вселената, около който се върти всичко останало.

Въпреки че не е напълно ясно, изглежда, че докато нашето разбиране за „света“ се разшири за толкова много векове, думата, която сме използвали за обозначаване на нещото, от което живеем, не се е променила. Останали сме привързани към земята, както винаги сме били.