Земята като жив организъм

Идеята, че Земята е жива, може би е стара колкото човечеството. Древните гърци са й дали мощното име Гея и са я почитали като богиня. Преди деветнадесети век дори учените не са роптаели против идеята за живата Земя. Според историка Д. Б. Макинтайър (1963 г.), Джеймс Хътън, известен като бащата на геологията, казал в лекция пред Кралското общество на Единбург през 1790 г., че смята Земята за суперорганизъм и че по-правилно би било нейното развитие да се изучава от физиологията. Хътън продължил да прави аналогия между циркулацията на кръвта, открита от Харви, циркулацията на хранителните елементи на Земята и начина, по който слънчевата светлина дестилира водата от океаните и я праща обрятно като дъжд, за да освежи Земята.

Този здравословен възглед за нашата планета не успява да се запази през следващия век. Науката се развива бързо и скоро се разделя на набор от почти независими сектори. Всеки експерт си гледа в неговата паничка и липсва интердисциплинарното мислене. Такова вглъбяване е било неизбежно. Имало е толкова много информация за събиране и сортиране. Да разбереш света е толкова трудна задача, колкото и сглобяването на пъзел с размери на планета. Било е твърде лесно да се изгуби глобалната картина от поглед при търсенето и сортирането на парчетата.

Когато преди няколко години видяхме първите снимки на Земята от космоса (книгата на Лавълок излиза през 1988 г. - бел.ред.), имахме представа за това, което се опитваме да моделираме. Тази визия на зашеметяваща красота - онази шарена бяло-синя сфера - развълнува дълбоко всички ни, нищо че вече е просто визуално клише. Усещането за реалност идва от съпоставянето на нашия личен ментален образ на света с този, който възприемаме чрез нашите сетива. Ето защо гледката на астронавта към Земята беше толкова обезпокоителна. Показа ни колко далеч от реалността сме се отклонили.

Земята бе видяна от Космоса от по-проницателното око на инструментите и именно тази гледка потвърди визията на Джеймс Хътън за жива планета. Когато се наблюдава в инфрачервена светлина, Земята е странна и прекрасна аномалия сред планетите в Слънчевата система. Нашата атмосфера, въздухът, който дишаме - това е нещо скандално необяснимо, извън познатото ни равновесие в химическия смисъл на думата. Това е като сместа от газове, която навлиза във всмукателния колектор на двигател с вътрешно горене, т.е. смесени въглеводороди и кислород. За разлика от мъртвите Марс и Венера.

Неортодоксалният състав на земната атмосфера излъчва толкова силен сигнал в инфрачервения диапазон, че може да бъде разпознат от космически кораб далеч извън Слънчевата система. Информацията, която носи, е prima facie доказателство за наличието на живот. Ако нестабилната атмосфера на Земята се наблюдава като персистираща и не е просто случайно събитие, тогава това означава, че планетата е жива. Поне до степента, в която споделя с други живи организми това прекрасно свойство - хомеостаза, способността да контролира химичния си състав и да поддържа хладно, когато външната среда се променя.

Когато въз основа на това доказателство възродих възгледа, че стоим върху суперорганизъм, а не просто върху скална топка (Lovelock, 1972; 1979), това не беше добре прието. Повечето учени или го пренебрегнаха, или го критикуваха с аргумента, че той не е необходим, за да обясни фактите на Земята. Както геологът Х. Д. Холанд (1984 г., стр. 539) казва: „Ние живеем на Земя, която е най-добрият от всички възможни светове само за тези, които са добре адаптирани към настоящото й състояние.“ Биологът Форд Дулитъл (1981 г.) казва, че поддържането на Земята в постоянно състояние, благоприятно за живот, ще изисква предвиждане и планиране и че такова състояние не може да се развие чрез естествен подбор. 

Двама учени обаче смятат друго; единият беше видният биолог Лин Маргулис, а другият - геохимикът Ларс Силен. Лин Маргулис беше първият ми сътрудник (Маргулис и Лавлок, 1974 г.). Ларс Силен почина преди да можем да започнем съвместна работа. Романистът Уилям Голдинг (лично съобщение, 1970 г.) предлага да се използва мощното име Гея за хипотезата, която предполага, че Земята е жива.

През последните 10 години на тези критики беше отговорено - отчасти с нови доказателства и отчасти от прозрението, предоставено от прост математически модел, наречен Daisy world. В този модел е показано, че конкурентният растеж на светло- и тъмно оцветените растения на въображаема планета поддържа планетарния климат постоянен и комфортен чрез голяма промяна в топлинната мощност на звездата на планетата. Този модел е силно хомеостатичен и може да устои на големи смущения не само на слънчевата мощност, но и на популацията на растенията. Той се държи като жив организъм, но не е необходимо предвиждане или планиране за неговото функциониране.

Научните теории се оценяват не толкова по това дали са правилни или грешни, колкото по стойността на техните прогнози. Теорията за Гея вече се е оказала толкова плодотворна, че досега едва ли би имало значение дали е грешна. Един пример, взет от много такива прогнози, беше предположението (Lovelock et al., 1972), че съединението диметилсулфид ще бъде синтезирано от морски организми в голям мащаб, за да служи като естествен преносител на сяра от океана към сушата. По онова време е било известно, че някои основни за живота елементи, като сярата, са изобилни в океаните, но са изчерпани на земната повърхност. Според теорията на Гея е необходим естествен носител и е предсказан диметилсулфид. Сега знаем, че това съединение наистина е естественият носител на сяра, но по времето, когато беше направено предсказанието, то е било в противоречие с общоприетата мъдрост да се търси такова необичайно съединение във въздуха и морето. Малко вероятно е присъствието му да се търси без стимула на теорията за Гея.

Теорията за Гея разглежда биологичните видове, скалите, въздуха и океаните като съществуващи тясно свързани единици. Тя има огромно значение за биологията. Това засяга дори великата визия на Дарвин, тъй като вече може да не е достатъчно да се каже, че организмите, които оставят най-голямо потомство, ще оцелеят. Ще трябва да се добави уговорката, че те могат да правят това само ако не оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда. Теорията за Гея разширява и теоретичната екология. Като събере видовете и околната среда заедно (нещо, което никой теоретичен еколог не е направил), класическата математическа нестабилност на моделите на популационната биология се променя.

За първи път тези нови геофизиологични модели ни дават теоретична обосновка за видовото разнообразие, за богатството на влажната тропическа гора, за колаборацията между сушата и водата. Новите екологични модели сочат, че с нарастването на разнообразието се увеличават и стабилността и устойчивостта. Вече можем да рационализираме отвращението, което изпитваме от излишъка в агробизнеса. Най-накрая имаме причина за гнева си от безразсъдното заличаване на видове и отговор на онези, които казват, че това е просто сантименталност.

Вече не е нужно да оправдаваме съществуването на влажните тропически гори със слабите аргументи, че те могат да пренасят лековити растения, помагащи за третиране на човешки болести. Теорията за Гея ни кара да видим, че те предлагат много повече от това. Чрез способността си да изпаряват огромни обеми водна пара, те служат за охлаждане на планетата, като носят сенник от бели отразяващи облаци. Замяната им с обработваеми земи може да предизвика бедствие с глобален мащаб.

Геофизиологичната система винаги започва с действието на отделен организъм. Ако това действие се окаже локално полезно за околната среда, то може да се разпространи, докато в крайна сметка не се получи глобален алтруизъм. Гея винаги действа по този начин, за да постигне своя алтруизъм. Няма включено предвиждане или планиране. Обратното също е вярно и всеки вид, който влияе неблагоприятно на околната среда, е обречен, но животът продължава.

Това важи ли за хората днес? Обречени ли сме да ускорим промяната от сегашното комфортно състояние на Земята към такова, почти със сигурност неблагоприятно за нас, но удобно за новата биосфера на нашите наследници? Тъй като сме съзнателни, има алтернативи - добри и лоши. В известен смисъл по-лошата съдба, която ни очаква, е да станем наемници като лекари и медицински сестри на гериатрична планета с безкрайната и неприлична задача вечно да търсим технологии, които да я поддържат годна за нашия начин на живот. Нещо, което доскоро Гея ни е предоставяла безплатно, защото сме били неотделима част от нея.

Философията на Гея не е хуманистична. Но тъй като съм дядо с осем внука, трябва да съм оптимист. Виждам света като жив организъм, от който ние сме част. Не собственик, нито наемател, нито дори пътник. Да експлоатираме такъв свят в мащаба, в който го правим, е също толкова глупаво, колкото би било да смятаме мозъците си за върховни, а клетките на други органи - за изтребители. Бихме ли копали в черния си дроб за хранителни вещества за някаква краткосрочна полза?

Тъй като сме градски жители, ние сме обсебени от човешки проблеми. Дори еколозите изглеждат по-загрижени за загубата на около година от очаквания живот поради рак, отколкото за деградацията на естествения свят от обезлесяването или парниковите газове - нещо, което може да причини смъртта на нашите внуци. Ние сме толкова отчуждени от света на природата, че малцина от нас могат да назоват дивите цветя и насекомите в нашата местност или да забележат бързината на тяхното изчезване.

Гея работи като индивидуален организъм, който се развива в глобален алтруизъм. Това включва действие на личностно ниво. Може да попитате: „И така, какво мога да направя? Кака да се опитвам да действам аз самият в полза на Гея чрез умереност?“

Едно нещо, което можете да направите и то е само пример, е да ядете по-малко говеждо. Ако направите това и ако клиницистите са прави, тогава това може да е от полза за вашето здраве, в същото време може да намали пресата върху горите във влажните тропици.

Да си егоист е човешко и естествено. Но ако изберем да бъдем егоисти по правилния начин, тогава животът може да бъде богат, но все пак в съответствие със свят, подходящ за нашите внуци, както и за тези на нашите партньори в Гея.