снимка: iStock
Вероятно сте чували твърдението, че са необходими повече мускули, за да се намръщиш, отколкото за да се усмихнеш. И ако следваме тази логика би трябвало да ни е по-лесно да сме радостни, отколкото да се цупим. Но науката има малко по-различно мнение по тези въпроси.
Всички сме виждали насилена усмивка, която не притваря очите ни - в наши детски снимки, когато са ни карали да демонстрираме щастие за пред обектива, или пък онези измъчени повдигания на ъгълчетата на устата на колегата на снимка от офиса...Мозъкът ни често открива, че нещо не е наред много преди съзнателно да разберем защо.
Отговорът на въпроса дали една усмивка е искрена или фалшива се крие в изненадваща смесица от лицева анатомия, неврология и емоционална достоверност.
Не всички усмивки са създадени еднакви и от анатомична гледна точка има поне два различни вида в зависимост от мускулните групи, които се задвижват. Усмивката на Дюшен* изразява истинско щастие и благоразположение. Другия тип наричаме социална или стратегическа усмивка.
Когато усмихващият се притваря очи при спонтанно усмихване, се задейства orbicularis oculi. Той стяга мускулите около очите, произвеждайки познатите бръчици „пачи крак“ и лекото стесняване, което свързваме с топлина и наслада.
Фалшивите или учтиви усмивки обикновено включват само мускулите на устата. Очите остават широко отворени или безразлични, а усмивката изглежда по-скоро механична, отколкото смислена – вид емоционална заблуда.
Както истинските, така и фалшивите усмивки зависят от черепномозъчен нерв VII, известен още като лицев нерв, който изпраща сигнали от мозъка до мускулите на лицето.
Според учените истинските, емоционално обусловени усмивки са неволни.
Не е лесно да накарате орбикуларния си мускул да се свие убедително, освен ако искрено не чувствате емоцията зад изражението. Дори професионалните актьори трябва да извикат в съзнанието си истински спомени или техники, за да изиграят щастие.
Защо мозъкът ни забелязва разликата
Хората се справят чудесно с разпознаването на емоционалната неподправеност. Проучванията показват, че дори бебета на десет месеца могат да различават истинските от фалшивите усмивки. Еволюционно, тази способност може да ни е помогнала да преценяваме на кого да имаме доверие, да разпознаваме съюзници и да избягваме измамата.
В съвременния живот нашата чувствителност към нюансите в мимиката също е важна. Политиците, магазинерите, работещите с клиенти, публичните личности често разчитат на социалната усмивка, за да се ориентират в сложните междуличностни очаквания. Но наблюдателите – съзнателно или не – често забелязват тези микро-несъответствия.
Фалшивите усмивки не са непременно злонамерени. Всъщност те изпълняват важни социални функции: изглаждат неловките взаимодействия, дават сигнал, че усмихващия се е учтив, разсейват конфликти и показват уважение. Те са жизненоважна част от това, което социолозите наричат „емоционален труд“ – управление на израженията на лицето, за да се отговори на обществените или професионалните очаквания.
Социалната усмивка обаче, ако се поддържа за дълги периоди, може да бъде емоционално изтощителна. Изследванията сочат, че ако човек често се усмихва без истински чувства – особено в сферата на услугите – е изложен на повишен стрес, прегаряне и дори сърдечно-съдово натоварване.
И така, когато се опитвате да разгадаете нечие изражение, не гледайте само устата. Наблюдавайте очите. Очният мускул рядко лъже.
* Гийом Дюшен дьо Булон e френския невролог от 19-ти век
