изображение: iStock
Досега психолозите обясняваха защо някои хора винаги закъсняват с мързел, небрежност, страх от действие и прокрастинация (склонност към умишлено отлагане). Наскоро се появи друга хипотеза – че хроничното закъснение е здравословен проблем, наречен времева слепота.
В ежедневието липсата на време може да се прояви като пропуснати крайни срокове, затруднено преминаване през текущите задачи или подценяване на времето, което ще отнеме изпълнението им. Всичко това води до стрес напрежение и проблеми в ежедневието, казват експертите.
В социален план това може да се тълкува като неуважително или небрежно поведение към другите и при всички случаи вреди на човешките взаимоотношения.
„Основната характеристика на времевата слепота е невъзможността да се оцени времеви интервал“, обяснява пред Fox News Digital д-р Мауран Сиванантан, психиатър от Henry Ford Health в Детройт, Мичиган. Това може да се отрази зле на способността на човек да използва времето като ориентир за планиране на деня.
Лори Сингър, сертифициран поведенчески анализатор в Laurie Singer Behavioral Services в Калифорния, е съгласна с това становище. Според нея хората с времева агнозия – друго име за състоянието – не са в състояние правилно да обработят хода на времето. „Обикновено те се затрудняват да определят колко време е минало или колко остава по време на изпълнение на задача“, казва тя пред Fox News Digital.
Например, някой не може да прецени вярно колко време му отнема да се приготви сутрин, винаги тича за някъде и винаги закъснява. Друг пък е погълнат от дадена дейност (симптом, известен като хиперфокус) и губи напълно представа за времето.
„Слепотата за времето се счита за „проблем с изпълнителната функция“, каза Сиванантан. Хората с този проблем трудно се справят дори с прости ежедневни задачи, трудно правят планове, решават проблеми и се приспособяват.
Времевата слепота най-често се свързва с ADHD (синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието). „Различни части на мозъка са засегнати от ADHD, включително префронталната кора и малкият мозък“, пояснява Сиванантан. „Има много проучвания, които разглеждат ролята на малкия мозък в обработката на времето“ – допълва тя.
Състоянието може да се появи и при хора с аутизъм, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), травматични мозъчни увреждания, депресия, тревожност и дори състояния като болестта на Паркинсон и множествена склероза.
Учените дават и някой препоръки на хронично закъсняващите:
- ако нещо трябва да се направи, то е най-добре да се свърши веднага, без отлагане;
- полезно е да се ползват таймери, които да засекат колко време се прекарва под душа, колко в приготвяне за излизане или за свършване на някаква дребна задачка;
- строг дневен режим – ставане в точно определено време, рутина в сутрешните задължения, ритъм – във всекидневните;
- старание за справяне с проблема, постоянство в тренирането;
- да се разграничават по-големите от по-малките задачи;
- да се тренира мозъка с повторяеми действия, които намаляват когнитивното натоварване.
Повече по темата прочетете в Списание 8, бр.10/2019 г.
