Худ. Дейвид Ревой
Какво е необходимо, за да кажем, че живеем „добър живот“? В исторически план е имало две философски школи по този въпрос. Първата – хедонистичният лагер – набляга на чувството за щастие и приятните емоции. Втората – евдемоника – призовава за живот с по-голям смисъл, белязан от добродетели и цел. Сега психолозите предлагат още един път, който се основава на любопитството и предизвикателствата. Това са според учените нещата, които ще спомогнат за създаване на „психологическо богатство“.
„Тази идея произлиза от въпроса: защо някои хора се чувстват неудовлетворени, дори когато имат щастлив и смислен живот?“, разказва Ерин Уестгейт, доцент по психология в Университета на Флорида. „Открихме, че това, което липсва, е психологическо богатство – преживявания, които ви предизвикват, променят вашата перспектива и задоволяват любопитството ви.“
Ключът към психологически богатия живот е търсенето на широк спектър от преживявания, които променят гледната ви точка, независимо дали става въпрос за пътуване, започване на ново хоби или наслада от изкуството.
Не всички преживявания трябва да са толкова грандиозни, колкото например наблюдението на Северното сияние от къмпинг в пустошта на Аляска. „Достатъчно е четенето на страхотен роман или слушането на затрогваща песен“, пояснява Уестгейт. И не е задължително всички преживявания да са приятни. Учените в колеж съвсем не е забавно, но пък променя начина, по който мислите. Ами един ураган? Смразяващо събитие, но променя перспективата ви, казват изследователите.
Разбира се, че щастието и смисълът също са важни. „Но не бива да забравяме за душевното богатство. Някои от най-важните преживявания в живота са тези, които ни предизвикват, които ни изненадват и които ни карат да виждаме света по различен начин.“
„Как изглежда идеалният живот? Мисля, че изисква самонаблюдение“, е мнението на Шигехиро Оиши, професор по психология в Чикагския университет. „Това, което искате, е удобен, приятен и щастлив живот, или наистина искате да промените света? Или искате да изпитате много различни неща, независимо от положителните или отрицателните последици от това.“
Тези, които са доволни от работата си, са склонни да заемат по-високоплатени позиции (например хирург или специалист по обработка на данни). А учителите, социалните работници и полицаите наблягат към стремежа не толкова към богатство от опит, а към чувство за смисъл в работата си. Странно, но някои професии (включително писане и редактиране) носят ниско удовлетворение и липса на чувство за смисъл и полза от работата.
Това проучване е публикувано в Trends in Cognitive Sciences.
