Илюстрация: wikimedia Commons
Днес, 22 юли, продължителността на деня ще е с 1,34 милисекунди по-кратка от обичайното. Има ясни причини за увеличената скорост на въртене това лято, но учените са озадачени от някои открития.
Въртенето на Земята се е променило значително с течение на времето. В момента Земята се завърта малко над 365 пъти около оста си за времето, което й е необходимо, за да обиколи Слънцето. Толкова са и дните в годината. Но според различни изчисления, дните, необходими на Земята да обиколи Слънцето в миналото, са били от 372 до около 490.
Много фактори влияят на скоростта на въртене. Например променящите се морски нива и измествания в рамките на Земята, но най-важното в този процес е, че Луната се отдалечава от Земята и тъй като двете тела си взаимодействат, резултатът е забавяне на Земята със скорост от около 1,8 милисекунди на век.
През последните години учените следят прецизно продължителността на земния ден като използват атомни часовници. Понякога те прибавят някоя и друга високосна секунда, за да се отчете забавянето на Земята. Това е жизненоважно, например, за да се поддържа функционирането на GPS. От 2020 г. насам обаче се случва друго: въртенето на Земята отново се ускорява.
През 2020 г. са регистрирани 28-те най-кратки дни от 1960 г. насам. Всяка година след 2020-а рекордът за най-кратък ден е бил чупен. Най-краткият ден, регистриран досега е през 2024 г. Той е бил с 1,66 милисекунди по-къс от обичайния ден от 86 400 секунди.
Тази година през юли и август отново ще са с по-къси дни. Според предварителни данни от TimeAndDate.com., 9 юли е бил с приблизително 1,23 милисекунди по-кратък от обичайното, а 10 юли е бил с 1,36 милисекунди по-къс.
Днес, 22 юли ще е с 1,34 милисекунди по-кратък. 5 август се очаква да бъде с 1,25 милисекунди по-къс от обичайния ден.
Всъщност Луната е отговорна за дългосрочното забавяне на въртенето на Земята, но тя може да бъде и причина за ускорение. Колкото по-близо до екватора на Земята е Луната, толкова по-голямо е нейното съпротивление върху Земята. Тези дни са най-късите в годината, тъй като Луната е на максимално разстояние от екватора на Земята.
Всичко това се знае отдавна от астрономите, но тенденцията е малко неочаквана. От 1972 г. насам са добавени 27 високосни секунди, за да се отчете намалената скорост на въртене на Земята. Но от 2016 г. насам не е необходима нито една високосна секунда, а IERS потвърди, че тази година през юни няма да бъде добавена високосна секунда. Учените нямат отговор защо тенденцията към по-бавно въртене на Земята се обръща през последните години.
„Никой не е очаквал това“, каза пред Timeanddate.com. Леонид Зотов, експерт по въртенето на Земята в Московския държавен университет. „Причината за това ускорение не е обяснена. Повечето учени смятат, че това е нещо вътре в Земята. Моделите на океана и атмосферата не обясняват това огромно ускорение“, уточнява той.
Земетресенията също влияят на въртенето на Земята. През март 2011 г. земетресение с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер удари източното крайбрежие на Япония. То измести земната ос и скъси дните на Земята. Този катаклизъм беше най-мощният, регистрирано в историята на страната и оста на планетата се измести с около 17 сантиметра. Възможно е главният остров да се е преместил с около 2,4 метра.
Японското земетресение е ускорило въртенето на Земята с около 1,8 микросекунди (1,8 милионни от секундата). Индонезийското земетресение през 2004 г. пък ускори земния ден с приблизително 2,68 микросекунди.
Източник
