
Камазоц е името на древно божество, изобразявано с глава на прилеп, нос, подобен на кремъчен нож, и грубо хуманоидно тяло. Той е част от Мезоамериканската митология. Названието му идва от древния език на майския народ Киче в Гватемала и е съчетание от техните думи kame - „смърт“ и sotz - „прилеп“. Или по-поетично казано - „прилеп на смъртта“. Вярванията били, че Камазоц е свръхестествено и много опасно същество, обитаващо пещерите и сеещо смърт. Смятан е освен за зъл бог прилеп и за вампир, който изсмуквал кръвта на своите жертви. Камазоц е част от вярванията и традицията на маите, както и от тяхната литература и митология.
През хилядолетията се е запазила само оскъдна информация за този всяващ ужас господар на нощта. Един от малкото съхранени източници е Попол Вух (Popol Wuj), чието заглавие в превод от езика на Киче означава Книгата на Съвета или Книгата на Народа. Това е древен митологичен манускрипт (ръкопис), описващ представите на древните мезоамериканци за сътворението на света, разказващ разнообразни местни легенди и даващ исторически сведения, изобразяващи мезоамериканската култура, вярвания и традиции.
В първата част от книгата се съдържат епоси за двамата герои - братята близнаци Хунахпу и Шбаланке. А във втората е поместена информация за историята на народа Киче и твърдения за божествения произход на кралското семейство.
Камазоц като покровител на нощта, мрака, смъртта, а и на вампирите, изглеждал ужасяващо страшен за маите. За да бъде измолена милостта му, те принасяли кръвни жертви в негова чест. Легендата за бога прилеп се среща и при други племена и народи на територията на днешно Мексико и страните в Южна Америка. Различно е само името на злодеите (например Чончон - в Перу, Чили, Аржентина).
Затова мнозина вярват, че е възможно идеята за бога прилеп да е вдъхновена от самата действителност. Причината са срещащите се по тези места прилепи вампири, които плашели до смърт местното население. И най-вече живелият по онова време Гигантски прилеп вампир от вида Desmodus Draculae, кръстен по-късно на името на знаменития граф Дракула. Той е бил с до 25%-30% по-голям от най-едрите си родственици. Огромните размери на бозайника вероятно са били свързани и с потребността му да консумира по-големи количества кръв, поради което се предполага, че е нападал и по-едри животни като говеда и коне, вероятно и хора.
За съществуването на Гигантския прилеп вампир свидетелства открита във Венецуела през 1988 г. вкаменелост. По-късно са намерени следи и в други Северно- и Южноамерикански държави.
Макар че Desmodus Draculae понастоящем се води изчезнал вид, изследователите признават, че има открити кости и зъби от него, които не са под формата на вкаменелости. Това ще рече, че нощните бозайници от този вид не са изчезнали чак толкова отдавна, ако това въобще се е случило.
Поне така гласи поговорката. Понякога може и да не сме напълно съгласни с нея, но…
Ако се вгледаме във външните характеристики на любимия за мнозина холивудски персонаж Батман – човекът прилеп, с просто око ще открием сходството в чертите между него и древния ужасяващ майски бог прилеп Камазоц. На този зловещ образ може да се натъкнете и в друга, по-нова, холивудска продукция – „A Wrinkle In Time”.
Но не този, за когото ви разказваме днес, а като олицетворение на самото всепоглъщащо изконно зло. Може би тези подхвърляния на различни образи и определени названия в киноиндустрията достигат до нас, за да ни накарат да се поровим малко повече в историята и скритите в нея тайни. Вероятно това е начинът – чрез художественото им претворяване, те да стигнат до знанието и съзнанието ни.
