изображение: iStock
Повечето от нас, макар и трудно, биха могли да си представят по свой собствен начин Отеца – висшия разум, откъдето тръгва абсолютно всичко. Още повече хора биха могли добре да формират в мислите си образа на Бога Син, въплътен привидно в тялото на Христос. Богът Син слиза на Земята и жертва себе си в името на другите, за да даде с идването си мощен тласък напред на човечеството и планетата ни. Най-трудно за хората се оказва разбирането и добиването на представа за същността на Светия Дух.
Именно поради това решихме днес да се поровим малко в тази мистерия и да се опитаме да внесем поне малко светлина в разбулването й.
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата“ (Бит. 1:2).И по-нататък в текста, при сътворяването на човека:
„…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:7).Думата, преведена на български като дихание, всъщност е староеврейският еквивалент, с който се назовава Светият Дух.
По-натам в страниците на Стария завет Богът Свети Дух се появява най-вече като олицетворение на някаква свръхестествена сила. Тя се вселява в определени емблематични личности или се проявява във важни исторически моменти и събития. Например:
Самсон: „И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре…“ (Съд. 14:6).В писанията на Новия завет Светият дух се сдобива с нова – главна роля, и съвсем различно звучене. Той се превръща в главно действащо лице. Делата Му, макар и все така обвити в мистика, стават неразделна част от живота и повеждат света стремително към неговото духовно израстване.
Въпреки това, според възгледите на езотеричните кръгове, в библейските текстове (и в християнската религия като цяло) се обръща твърде малко внимание на същността на това божествено проявление. Мнозинството окултисти са на мнение, че набожните хора нямат никаква престава какво в крайна сметка представлява Светият Дух и какви са неговите заслуги в еволюционното развитие на Вселената. Истината, според тях, донякъде може да бъде открита в идеите на Ранното християнство. Но не и в християнството такова, каквото го познаваме и се проповядва днес.
Истината, за която става дума, намира израз в обобщението, че:
Тоест Абсолютът съществува в две състояния (фази), а не като две отделни същества. Той е Едно същество, проявено в две различни форми.
Фазата на Непроявлението представлява Абсолютният Бог в неговото състояние на Абсолютно Битие (Небитие) - недиференциран, неизявен, несътворен - без свойства, качества или същности. За човешкия ум е наистина трудна задача да си представи и разбере тази концепция. Да схване всичкото в нищото. В материален смисъл – Бог е непознаваем, но в по-висшия смисъл – Бог може да бъде познат на Духа вътре в човека.
Какво обаче по-точно означава, че Светият Дух е Абсолютът в неговата фаза на Проявление (Проявено съществуване)?
Този принцип в езотеричното учение ни довежда и до следващата стъпка в разкриването на Истинската истина, както я наричат мнозина посветени. Това, че Бог не е просто някакво мистично, далечно свръх създание, а че той е божествената частица, проявена във всеки един от нас. С упоритост при упражняването на духовни и медитативни практики, мнозина биха могли да се доближат до тази своя божествена същност. В определени случаи дори да се разтворят в Непроявеното. Това е онази дълбока Истина, според която всеки човек е божествено създание и е част от висшата сила на Абсолюта.
Защо Светият Дух слиза на Земята?
