Георги Иванович Гурджиев е определян като философ, мистик, духовен учител и композитор от арменско-гръцки произход. Ражда се на 13 януари 1866 г. в Александропол, част от Руската империя. Поне така твърдят официалните източници. Но точната година на раждането на духовния учител остава тайна и до днес и варира от посочената 1866, през 1872, та чак до 1877 г.
Гурджиев израства в район с мултиетническо население - арменци, руснаци, кавказки гърци, грузинци, турци, кюрди и овладява свободно няколко езика - арменски, гръцки, руски и турски. В ранните си години общува отблизо с местния свещеник на руската църква и научава много за християнската вяра. Запален е и чете усърдно научна литература. Впоследствие любознателният младеж започва да става свидетел на явления, които не могат да бъдат обяснени нито от религията, нито от научните писания. Именно това се превръща в повратна точка на живота му. Той се убеждава, че съществува нещо повече – нещо дълбоко скрито и мистериозно. Това убеждение става и основа за създаването и разпространението на неговото учение.
Системата на Гурджиев
„Може да се изненадате, ако ви кажа, че основната характеристика на битието на съвременния човек, която обяснява всичко останало, което му липсва, е сънят. Съвременният човек живее в сън, в сън се ражда и в сън умира“.За биографията на Г.И. Гурджиев не се знае много. Самият той се е постарал да изглежда колкото се може по-загадъчен и обвит в мистерия. Това, което става ясно обаче, е фактът, че още в младежките си години той започва да търси някаква по-дълбока истина за човечеството и Вселената. Не след дълго, обграден от група съмишленици, Гурджиев заминава за Централна Азия, където изучава езотеричната школа „Братството на Сармунг“, част от чиито учения включва по-късно в своята система. Но къде точно се е намирало това братство също остава тайна и до днес.
Сред мистериите относно живота на Гурджиев се появява лъч светлина. Има доказателства, че през 1914 г. той започва да проповядва своето мистично учение в Москва. Последователите му го наричат „Делото“, някъде превеждано и като „Работата“. Но за какво дело или работа става дума? Човек трябва да работи над себе си, над собствения си Аз. Според Гурджиев човешкото същество се състои от интелект, емоции и инстинктивни (двигателни) функции. По думите му тези три центъра вместо да работят заедно – в хармония, действат поединично и си пречат един на друг. Ако не е осъзнат, човек не може да господства над себе си и дори не си дава сметка кога кой от тези центрове взима връх и действа доминантно над останалите два.
Основното писание на Гурджиев, от което учениците му някога и сега черпят информация за учението му, е „Разказите на Велзевул пред неговия внук“. Оказва се обаче, че още по-подробна информация за учението му може да се открие в една друга книга – „В търсене на вълшебното“, чийто автор е един от най-прочутите ученици на руския мистик – Пьотр Демянович Успенски.
Особен акцент в учението на Гурджиев е неговата теория, че хората живеят и умират, за да „хранят Луната“ Той твърди, че нарастващата Луна трябва да се зарежда с определен вид енергия, съдържаща се във всички живи същества – хора, растения и животни. Че Земята е един вид „акумулатор“, който захранва естествения ни спътник с енергия.
Гурджиев казва:„Човешките същества, подобно на останалия живот на Земята, представлява просто „храна за Луната“.
Според тази теория, когато човек или друг жив организъм умира, той освобождава енергия, която се акумулира в Луната. Колкото и странно да звучи това виждане за нещата, Гурджиев и неговите последователи твърдо вярват в него.
Езотеричните вярвания казват, че съществуват три пътя, по които можем да наложим контрол над споменатите по-горе същности на човека – интелект, емоции и тяло.
- Пътят на факира, който усъвършенства тялото си до степен, в която може да „остане неподвижен с часове, дни, месеци или години“
- Пътят на монаха, който с молитви и отдаденост към Бога овладява емоциите
- Пътят на йогина, който постига контрол над съзнанието.
„Хитрият човек – казва Гурджиев – знае тайната и с нейна помощ надминава факира, монаха и йогина.“
Ще се спрем на още една опорна точка в учението на Гурджиев, която е наречена „Помни себе си“. Тя е основният похват в метафоричното вървене по Четвъртия път. Какво означава да „помниш себе си“. По думите на руския мистик и философ това означава да наблюдаваш, да съзерцаваш, виждаш и осъзнаваш себе си във всеки един момент. Като тази практика освен съзнанието и емоциите, включва и усещанията на тялото. Подробност, която често се пропуска в разглеждането на техниката.
На финала на този текст трябва да отбележим и още нещо много важно. През годините на своята практика Гурджиев създава и разпуска множество сборища, в които преподава своята система за духовно израстване. Много ученици минават през тях и продължават „Делото“ на своя учител. Не са малко обаче и противниците на неговото учение, както заради заложените в него налудничави идеи, така и поради факта, че не вярват в самия основател и неговата личност. Мнозина автори го обявяват за измамник и мошеник, който лъже хората и ги тласка в една опорочена посока. Факт е, че Гурджиев вземал скъпо и прескъпо на своите ученици, за да ги въведе в своята система. Говори се също, че злоупотребявал сексуално с някои от своите последователки, представяйки това като част от мистериозните ритуали, необходими за по-дълбокото разгръщане на тайнственото му учение.