Изображение: iStock
Знаете какво е дежавю. Това е странното чувство, че сте преживели преди точно същата ситуация, в която сте и сега, въпреки че това е невъзможно. Отдавна философи, невролози и писатели се опитват да разгадаят този феномен.
От края на 1800 г. започват да се появяват много теории относно това какво може да причини дежавю, което означава „вече видяно“ на френски. Хората смятат, че може би произтича от умствена дисфункция или може би вид мозъчен проблем. Или може би е временно "хълцане" в иначе нормалната работа на човешката памет. Но науката упорито мълчеше за това явление. Доскоро.
Преминаване от паранормалното към научното
В началото на това хилядолетие учен на име Алън Браун решава да направи преглед на всичко, което изследователите са писали за дежавю към онзи момент. Голяма част от това, което открива в тоновете писания, има паранормален привкус, свързан със свръхестественото - полъх от минали животи или специфични психически способности. Но той също така открива проучвания, в които са анкетирани обикновени хора за преживяното от тях дежавю. От всички тези документи Браун успява да извлече някои основни открития относно феномена.
Браун установява, че приблизително две трети от хората изпитват дежавю в някакъв момент от живота си. Той определя, че най-честият тригер на дежавю е сцена или място, а следващият най-чест такъв е разговор. Той разказва и за бегли намеци за разгадаването му в медицинската литература през вековете. Повече от твърденията са за възможна връзка между déjà vu и някои видове мозъчни припадъци.
Трудът на Браун принася темата за дежавю в сферата на по-масовата наука, защото се появява както в научно списание, където учените споделят открития си в когнитивните процеси, така и в книга, насочена към учените. Работата му служи като катализатор за учените да проектират експерименти за изследване на дежавю.
Тестване на дежавю в психологическата лаборатория
Подтикнат от работата на Браун, моят собствен изследователски екип започна да провежда експерименти, насочени към тестване на хипотези за възможните механизми на дежавю. Изследвахме почти вековна хипотеза, която предполага, че дежавю може да се случи, когато има пространствена прилика между текуща сцена и неизвикана сцена в паметта ви. Психолозите нарекоха това хипотеза за гещалт познаване.
Например, представете си, че минавате покрай манипулационната в коридора на болнично отделение на път да посетите болен приятел. Въпреки че никога преди не сте били в тази болница, сте поразени от чувството, че сте. Основната причина за това преживяване на дежавю може да бъде, че интериорът, включително разположението на мебелите, инструментариумът и конкретните предмети в пространството е същият, който някога вече сте виждали.
Моят екип използва виртуална реалност, за да постави хората в различни "сценични" обстоятелства. По този начин бихме могли да манипулираме средата, в която се намират хората – някои различни локации споделяха едно и също пространствено оформление.
Дежавю е по-вероятно да се случи, когато хората вече са били в подобни място и обстоятелства и сега са на място, в което предметите са подредени по сходен начин. Те виждат, познато им е, но не си спомнят откъде.
Това изследване предполага, че един от факторите, допринасящи за дежавю, може да бъде пространствената прилика на нова локация с такава в паметта, която не успява да бъде съзнателно извикана в съзнанието в момента.
Това обаче не означава, че пространствената прилика е единствената причина за дежавю. Много фактори могат да допринесат за това, което кара едно място или ситуация да ни изглежда позната. Учените търсят още фактори.
Ан Клиъри, професор по когнитивна психология, Държавен университет в Колорадо, The Conversation
Всичко за дежавю ще намерите в Списание 8, бр.2/2020 г.
