4 мисловни експеримента, които ще ви накарат да се замислите дали реалността не е илюзия

Реалността е изцяло в ума ви. Реалността е всичко в мозъка ви. Концепцията е трудна за разбиране, но помислете за това; отвън няма реални цветове, звуци или миризми. И така, какво има отвън?

Е, цветът се състои от електромагнитни вълни и този, който виждаме, зависи от дължината на тези вълни. Звукът – това са компресирани въздушни вълни, а миризмата е остра въздушна молекула. Нашият мозък ги интерпретира като цвят, звук и мирис. Така че в действителност вашата реалност е милиарди неврони, работещи, за да образуват богата, многоцветна картина.

Ние сме изградили нашата собствена природа на реалността чрез повтарящи се преживявания, които след това категоризираме и каталогизираме. Например знаем, че това, по което вървим, е тротоар. Това е така, защото сме попадали на тротоари преди много пъти в живота си. Високите кафяви конструкции със зелени неща върху тях са дървета. И така нататък и така нататък...

Това е нашият „вътрешен модел на реалността“ и той ни позволява да се движим през живота, разбирайки какво виждаме, чуваме, помирисваме и докосваме.

Но могат ли сетивата ни да ни измамят? Знаем, че животните нямат същата реалност като нас. Прилепите, например, използват звук, за да се ориентират по пътя си. Кучетата имат много по-остро обоняние, но по-лошо зрение от нас.

„Съвсем буквално, най-малко 96% от „реалността“ е невидима за нас. Възприемаме толкова малко, но си мислим, че това е всичко, което има. И така, какво точно означава това? Означава, че ако отворим умовете си за това, което не можем да видим, тогава може да се наложи да преосмислим колко знаем за реалността.“ Това пише Зиад Масри в книгата си „Разкритата реалност“.

От векове насам, а и в наши дни редица учени смятат, че всичко, което ни заобикаля, е само илюзия и ние нямаме очи за нищо от света, което не ни е познато. Ето четири мисловни експеримента, които могат да променят гледната ви точка, когато мислите за природата на реалността.

Представете си, че точно сега сте обект на експеримент. Мозъкът ви е изваден и поставен в буркан, захранван с електричество. Вашите нервни влакна са свързани със супер усъвършенстван компютър, който може да стимулира сетивата ви. Ако можехте да осъзнаете видяното, дали вашата реалност би била по-различна от тази, в която вярвате, че сте сега?

Това мисловно изследване на собствените ви представи влезе в историята на киното с култовия филм „Матрицата“. Нео открива, че живее в компютърно симулирана реалност.  Философите вярват, че дори да не можем да се доверим на външния свят – ако мислим, това значи, че би трябвало да съществуваме.

Експериментът с двойния процеп в квантовата физика изследва как единичните частици променят поведението си в зависимост от това дали някой ги наблюдава или не. Единични частици преминават през екран с два процепа. Ако има наблюдател – те ще преминат през единия или другия процеп. Ако обаче не се наблюдавани – те преминават през двата процепа едновременно. Ше изчезнат ли тези частици, ако никой не ги наблюдава? Как мислите? Феноменализмът е мястото, където обектите съществуват само ако ги наблюдаваме.

Квантовата физика предполага, че частиците не съществуват, докато не започнат да бъдат наблюдавани. Така че следователно, без възприятие не можем да съществуваме. Това е малко като дървото, което пада в гората: ако няма кой да го чуе, издава ли звук?

Солипсизмът е теорията, че вие ​​сте единственият човек, който съществува. Концепцията е такава: съществуването е всичко и само това, което преживявате. Така че единственото нещо, което можете да докажете, е вашето собствено съществуване. Мислите, емоциите, вашата болка, вашите чувства на любов и удовлетворение са единствените неща, които познавате. Не можете да влезете в друг човек и да преживеете неговата реалност. И той също няма достъп до вашата. Това би означавало, че ние сме напълно егоцентрични същества, които не могат да си представят собствена реалност. Солипсистът осъзнава съвместното си съществуване с другите, но не може да придаде никакво значение на това.

Отново се връщаме към квантовата физика и разглеждаме как реагират частиците. Заплитането е мястото, където две частици са взаимодействали една с друга и какво се случва след това. Тези частици са залепени една за друга, след като са си взаимодействали или са се „заплели“. Те никога няма да се разплетат. Въртенето на една частица ще повлияе на въртенето на другата и обратно.

Те обаче не са свързани една с друга във физически смисъл. Изследователите са наблюдавали частици, комуникиращи една с друга на огромни разстояния. В един от експериментите те били разделени в два отделни съда. Резултатите сочат, че колкото и раздалечени да са те една от друга, ако едната бъде манипулирана, другата също ще реагира по съответен начин.

Тъй като всички сме изградени от енергийни частици, това предполага, че не съществува такова нещо като физическа вселена. Вместо това, тази енергия, която смятаме, че е вградена във физическото царство, всъщност ни се предава от абстрактното царство. В тази сфера ние сме просто информация, която е свързана. По принцип всички ние сме просто енергия. „Това, което наблюдаваме като материални тела и сили, не е нищо друго освен форми и вариации в структурата на пространството. Частиците са само външна визия" – казва Ервин Шрьодингер. 

И така, какво прави нещо истинско? Вашата реалност същата ли е като моята? Еволюирали ли сме, за да осъзнаем по-добре нашата реалност? Или е необходимо за нашето оцеляване да не познаваме механиката на нашата собствена реалност?

„Еволюцията ни е оформила с възприятия, които ни позволяват да оцелеем. Но част от това включва скриването от нас на нещата, които не трябва да знаем. И това е почти цялата реалност, каквато и да е реалността” – заявява друг учен в трудовете си – Доналд Хофман.

Каквато и да е реалността, ако мислим, че съществуваме, това трябва да е достатъчно, за да съставим нещо като реалност.