Вярването, че боговете са дошли от звездите, е било широко разпространено сред много древни култури. Те слезли от небесата и донесли ред и знание на Земята.
За боговете, които някога дошли на Земята, помогнали на шумерите да създадат цивилизация и отново се завърнали при звездите, пише в древните паметници на Месопотамия. По чукарите в Западна Африка, в храмове в Централна Америка и във високите части на Андите се появяват истории за същества, дошли от небето. Те пристигат не като митични метафори, а като присъствия, запомнени в детайли – често с имена, мисии и точно описание на придвижванията им. Тези истории може да не са доказателство за някакъв извънземен контакт, но са безпогрешни по модел. На различни континенти и по различно време ранните хора вярвали, че произходът на тяхното знание, техните порядки и тяхната идентичност идват отгоре.
Анунаките – управляващите божества
Най-ранната писмена литература се е появила в Шумер (според съвременните доказателства), в днешния южен Ирак. Нейните таблички описват свят, в който божествата не са били далечни понятия. Те са били владетели, архитекти и управляващи. Сред тях са били така наречените Анунаки, група божествени същества, свързани с небесата, подземния свят и съдбата на човечеството.
В „Битие от Ериду“ и „Епос за Атрахасис“, Анунаките са описани като слизащи от небето, за да въведат ред на Земята. Те възлагат мисии на други богове, създават хора, които да им служат, а по-късно предизвикват наводнения, за да възстановят рановесието. Казва се, че самото царство е било „спуснато от небето“ – фраза, повтаряна в различни артефакти.
С развитието на месопотамското общество се променяли и задачите на Анунаките. Някои останали създатели. Други, като Енлил и Енки, се заели със съдебни и космически дейности. Тези богове не били неподвижни икони. Те действали, пътували и раздавали правосъдие.
Догонът и мълчаливата звезда
В пясъчните хълмове на склона Бандиагара в Мали, народът догони е съхранил устна традиция, изградена върху наблюдения, ритуали, предания и трайна връзка с небесата. В центъра на тяхната космология стои Сириус, най-ярката звезда в нощното небе.
Според научни трудове на френски етнографи от средата на 20-ти век, жреците на догоните описвали Сириус като част от система с невидим спътник – малък, тежък и движещ се в определена орбита. Те знаели много за ролята му в космическото равновесие. Тези разкази, публикувани от френските антрополози Марсел Гриол и Жермен Дитерлен, са цитирани като доказателство за неочаквани астрономически знания.
Днес астрономите определят този обект като Сириус Б, бяло джудже, наблюдавано за първи път през 19 век.
Догоните говорят и за Номо, земноводни същества, за които се твърди, че са дошли от системата Сириус, за да доизградят планетата ни. Според преданието, те пристигнали, дали на хората език и житейски правила и се върнали там, откъдето са дошли. Тяхната история е вградена в идентичността на догоните – в церемониалните им маски, в земеделските им обреди и в ежегодните им празници.
Мезоамерика и завръщането на Пернатата змия
В сърцето на древна Мезоамерика, от пирамидите на Теотиуакан до тропическите гори на Юкатан, цивилизациите са следили звездите със забележителна прецизност. Те вярвали, че боговете произлизат от звездите.
Сред ацтеките и маите една от най-запомнящите се фигури е Кетцалкоатъл, Пернатата змия. Твърди се, че е пристигнал от изток. Разкрил на местните тайните на царевицата, астрономията и церемониалното право. Движенията му по небето са били свързани с планетата Венера, която маите са картографирали с изумителни подробности.
Описанията на оттеглянето на Кетцалкоатъл се разминават. В някои разкази той прекосява морето. В други се завръща на небето. Цикличността на неговото изчезване и обещаното завръщане отразява движенията на Венера, която също ту я няма, ту се появява отново като утринна или вечерна звезда.
„Попол Вух“, историята за сътворението на маите Киче, разказва за богове и предци, които слезли от небето, за да оформят Земята. Те дали на хората първите календари, научили ги на различни ритуали и оставили след себе си нови за хората сечива и знания. Описвали ги като учители, пътешественици и строители.
В планините на Перу и Боливия Виракоча играел подобна роля. Той излизал от езерото Титикака, наставлявал хората и след това изчезвал към хоризонта. Въпреки че не е изрично наричан небесно същество, появата му е била свързана с културна промяна.
Защо древните са вярвали в мъдростта от звездите
Само митология ли е всичко това? Може би част от преданията съдържат истинна информация за събитията от зората на човечеството? В различните култури небесните събития са оформяли ритъма на живота. Пристигането на бог може да е всъщност изгрев на ярка звезда. Спускането пък може да следва дъгата на метеоритен поток. В много традиции за съзвездията се е мислело като за същества със собствен живот, истории, намерения и дейност.
Египтяните са отмерили разливите на Нил с първата поява на Сириус на развиделяване. В Австралия аборигенските истории за сънищата описват предци, които прекосявали небесата и оформяли земния релеф. В Полинезия мореплавателите разказвали истории за произхода си, който те свързвали с конкретни звездни купове. Техните звезди им показвали посоката по време на плаване в океанската шир.
Звездите не били само символи. Те открили на хората какво е последователност.
Източник
