Изображение: Wikimedia Commons
Ако нашата цивилизация се срине утре, ще остане ли нещо от нас след 100 милиона години? Биха ли могли някои извънземни същества, посещаващи Земята в бъдеще, да кажат, че тази планета е била обитавана от напреднала цивилизация? А ако някога е съществувала друга цивилизация на Земята много преди нас, можем ли изобщо да разпознаем това?
Последният от тези въпроси е в основата на Силурската хипотеза – игриво, но и сериозно научно предложение на климатолога от НАСА Гавин Шмит и астрофизика Адам Франк, подробно описано в статия от 2018 г. в Международния журнал по астробиология. Названието на техния труд е намигане към Силурците, измислен вид древни интелигентни влечуги от „Доктор Кой“, но предпоставката за хипотезата е основана на геологията, астробиологията и климатологията.
„Ние обаче не твърдим, че интелигентни влечуги действително са съществували в силурийската епоха“, уточняват авторите в своята статия, само за да са сигурни, че никой няма да ги разтълкува погрешно. „Нито пък че експерименталната ядрена физика е в състояние да ги събуди от зимен сън.“
Цивилизация, изгубена във времето?
В основата си силурската хипотеза пита: ако е възникнала индустриална цивилизация преди милиони години – да речем, през девона или палеоцена – бихме ли открили някаква следа от нея днес?
Според Шмит и Франк, шансовете са малки. Първо, геоложкият запис е жалко непълен. Океанската кора, където се утаява голяма част от седиментите, се рециклира на всеки 170 милиона години. На сушата запазването на повърхността е още по-рядко. „Сегашната площ на урбанизация е по-малко от 1% от земната повърхност“, отбелязват изследователите, а древните повърхности, които са останали непокътнати, са още по-редки.
Дори човешки фосили – само на няколкостотин хиляди години – са трудни за откриване. Така че възможността да се намерят фосилизирани кости или изгубен град от цивилизация, съществувала преди 10 или 100 милиона години,е нищожно малък.
Отпечатъци и улики
Ако една цивилизация е имала индустрия, тя вероятно е изгаряла енергия, променяла е земеползването и атмосферата. Тези промени биха могли да оставят фини маркери в скалния запис – това, което учените наричат „геохимични пръстови отпечатъци“.
Нашата цивилизация, колкото и млада да е, вече е оставила такъв отпечатък. Нивата на въглероден диоксид са се повишили рязко, океаните са се затоплили и подкиселили, а пластмасови частици са неотлъчна част от морските седименти. Устойчиви синтетични химикали, като полихлорирани бифенили (ПХБ) и дори радиоактивни изотопи от ядрени опити могат да се задържат в течение на милиони години.
„Колкото по-дълго съществува човешката цивилизация, толкова по-силен сигнал бихме очаквали в записа“, пишат авторите. Но това поражда парадокс: „Колкото по-устойчиво е едно общество... толкова по-малък е неговият отпечатък.“
Една цивилизация, съществувала дълго и захранвана от слънчева енергия, може да остави едва забележима следа. За разлика от това, една сравнително кратко съществувала общност, захранвана от изкопаем въглерод – би оставила сериозен отличителен изотопен пик, точно както правят хората сега.
Докато претърсват геоложкото минало на Земята, Шмит и Франк идентифицирали събития, които зловещо наподобяват днешния антропоцен. Най-важното от тях е Палеоцен-еоценският термален максимум – бързо протекъл процес на глобално затопляне преди 56 милиона години, предизвикан от мистериозен бум от въглеродни емисии.
Тогава глобалните температури отбелязали скок с 5–7°C, киселинността на океана се повишила и започнало масово измиране на всичко живо в дълбокия океан. Нивата на някои метали се повишили рязко, а ерозията се засилила – все характеристики, които отразяват предизвиканите от човека промени днес.
Имало и други мистични процеси в историята на планетата ни: океанските аноксични събития през креда и юра оставили след себе си черни шистови отлагания и странни химически подписи. В някои случаи те съвпадат и с големи аномалии на въглеродните изотопи – точно както днес.
И все пак, тези древни епизоди обикновено са свързани с вулканична активност или тектонични катаклизми. Твърдението, че произхождат от изчезнала цивилизация, би изисквало изключителни доказателства. Самите Франк и Шмит всъщност не вярват, че е съществувала някаква индустриална цивилизация преди тази на хората.
Тази хипотеза е важна и за нас, и за извънземните
Този мисловен експеримент може да има истински последици. Той подчертава колко малко знаем за дългосрочното оцеляване на цивилизациите – включително и нашата. Ако индустриалните цивилизации живеят сравнително кратко и се сриват бързо, тяхното геоложко наследство може да е оскъдно. Може никога да не открием следа от тях, точно както безброй човешки общества – заедно с техния език, обичаи, истории и изобретения – са били изгубени през историята.
Това също така преосмисля начина, по който търсим интелигентен живот другаде. Известното уравнение на Дрейк, което оценява броя на способните на общуване цивилизации в нашата галактика, включва термин за това колко дълго съществуват такива цивилизации. Ако развитите общества често се самоунищожават – или преминават към устойчиви модели, които оставят малко следи в геоложкия запис – тогава шансовете за откриването им рязко намаляват.
„Има ли други класове съединения, които ще оставят следи в геохимията на седиментите в многомилионни годишни мащаби?“, питат Франк и Шмит. Може ли дълбокото сондиране на Марс или Венера да разкрие подобни „пръстови отпечатъци“?
Силурската хипотеза не е за доказване на съществуването на древна изгубена цивилизация. По-скоро става въпрос за това какви следи оставят след себе си цивилизациите – и какво ни казва това за нашата.
„Макар че силно се съмняваме, че преди нашата е съществувала някаква индустриална цивилизация“, заключават авторите, „формалното задаване на въпроса... повдига свои си полезни въпроси, свързани както с астробиологията, така и с изследванията на антропоцена.“
