Снимка: Youtube
В Археологическия музей в Истанбул се съхранява един необяснен до днес от науката артефакт: шумерски предмет, наподобяващ миниатюрна ракета, произведение, което граничи с невъзможното, ако се съди по възрастта му – той е на 3000 години.
Истанбулският шем е каменна фигура с дължина около 23 сантиметра и височина 10 сантиметра. На пръв поглед изглежда като обикновен древен поочукан археологически обект. Ако се вгледате в него по-внимателно обаче, ще забележите издължената му конусовидна форма, нещо като задни витла и хуманоидна фигура, която като че ли управлява апарата.
Истанбулският шем се счита за OOPArt (артефакт извън мястото си). Става дума за обект, който изглежда е извън очаквания си исторически или технологичен контекст. Предполага се, че е открит по време на археологически разкопки през 1975 г. в древния град Туспа, известен още като Топракале, откъдето идва и прякорът на мистериозния обект: космическата совалка Топракале. Този град се намира североизточно от езерото Ван, в региона, където е съществувало царство Урарту между 830 и 612 г. пр.н.е.
И така, виждаме човек, седнал в капсула с форма на снаряд, с ръце, опиращи се на някакъв вид пулт за управление. Задната част е снабдена с нещо като стабилизатори или аеродинамични перки, подобни на тези на съвременна ракета. Изработката е от гипс и мраморен прах.
Най-задълбоченото изследване на „Космическия модул“ е дело на Закария Сичин. Негово е предположението, че находката е на около три хиляди години. В статия, публикувана в брой 15 на списание Atlantis Rising, Сичин описва артефакта като „скулптурен модел на това, което на пръв поглед изглежда като космическа ракета с коничен нос… Задвижвана от комплект от четири двигателя в задната част, обграждащи по-голям централен двигател, ракетата има място за един пилот, който наистина е представен и включен в скулптурата.“
Сичин посещава Турция през 1997 г. и се срещна с директора на музея, д-р Алпай Пасинли. Директорът държи артефакта в чекмедже. Вади го и го показва на Сичин, който успява да го снима. През 1993 г. снимка на странното произведение на изкуството прави и фотографът на британското издание Fortean Times. Сичин нарича предмета Истанбулския шем, защото го свързва с теорията за древни извънземни посещения, описани в книгата му „Изгубените кралства“.
Сичин превел множество шумерски текстове, в които се споменава думата „шем“ – превозни средства на боговете Анунаки, които по описание приличали на космически кораби. Асиролозите смятали, че терминът се отнася за храм храм или божествена слава. Сичин бил убеден, че става дума за космически апарат, способен да превозва боговете от Земята до небето.
Археологическия музей в Истанбул пази този шем, но никога не оттам не е идвала официална информация за експоната – нито за произхода му, нито къде е и кога е бил открит. Кураторите на музея решили, че този малък артефакт е фалшификат, тъй като се различавал от стила на шумерския период, пък и това, което изобразявал, не се връзвало с датирането.
Местните академични среди са скептично настроени към експоната. Те твърдят, че химичните и петрографските анализи, проведени от Департамента по паметници и музеи към Министерството на изкуството и културата, са показали, че теориите на Сичин не съответстват на историческата действителност.
