Още през 1988 г. психологът Н. К. Чада и психиатърът Иън Стивънсън анализират свидетелствата на 326 анкетирани и стигат до извода, че когато предполагаемият „предишен човек“ е загинал насилствено, периодът до неговото прераждане е по-кратък, отколкото при естествена смърт. Сега екип от University of Virginia Division of Perceptual Studies проверява тази хипотеза върху много по-голяма база данни от 2254 случая. В около 74% от тях изследователите са сметнали, че разказите на деца за „минал живот“ съдържат детайли, съответстващи на реално починал човек, разказва iflscience.com.
В научния труд от края на миналия век се казва: „Възрастта на субекта, когато за първи път говори за предишния си живот, също се оказва значително по-ниска при насилствена смърт (в сравнение с естествената смърт).“ Екипът отбелязва още една важна подробност: „Ефектът е установен във всички изследвани култури (с изключение на Шри Ланка), но е достигнал статистическа значимост само в една отделна култура (Индия) и за групата, взета като цяло“.
Според новото изследване средно времето между смъртта на предполагаемата предишна личност и раждането на детето, което твърди, че я помни, е около 16 месеца. При внезапни или насилствени смъртни случаи този период е средно с около 40% по-кратък. Връзката е статистически значима, но твърде слаба и обяснява едва 2-3% от наблюдаваните различия.
„Искахме да тестваме тази връзка по-систематично и да видим дали може да се обясни с културни или психологически влияния. За наша изненада, връзката все още беше налице, когато я тествахме в много по-голям брой случаи, а социалните и психологическите фактори, които изследвахме, не я обясниха.“ Това заяви ръководителят на проекта Саидех Садеги за uvahealth.com.
Авторите на проучването обаче уточняват, че това не са доказани случаи на прераждане. Те все още остават скептични към разказите на преродените и изреждат много алтернативни обяснения:
- предаване на информация между семейства и общности;
- влияние на културни вярвания;
- селективно търсене на съвпадения между разказите и реални починали хора;
- различни форми на погрешни спомени и пристрастия.
Освен това новините за насилствена смърт се разпространяват по-широко в информационното пространство и могат по-лесно да достигнат до детето или неговото семейство, което допълнително усложнява тълкуването на резултатите.
