Подкрепете ни!




Наука26 юли 2018

СУПЕР звезди!

Обсерваторията „Ирида“, събрала любовта към космоса на оперен певец и минен инженер, стига до НАСА

СУПЕР звезди!
Мъглявината Розета, заедно с разсеяния звезден куп NGC 2244 в съзвездието Еднорог. Част от младите звезди в центъра са образувани от материалите на мъглявината.

Вили и Емо

Макар че се познават едва от 8 години, Емил Иванов и Велимир Попов като че ли е предопределено да се срещнат. Единият е оперен певец, а другият – минен инженер, но всичко останало в живота им като че ли се е случвало паралелно. Раждат се в една и съща година, справят се прекрасно с всичко, с което се захванат, дори имената на съпругите им се допълват по интересен начин, за който ще разберете след малко. И най-важното – и двамата от деца споделят едно огромно влечение, което не успяват да превърнат в професия, но става тяхно почти професионално хоби: звездите.

М81 и М82 в съзвездието Голяма мечка са едни от най-ярките галактики, гравитационно свързани помежду си. М81 е спирална, а М82 - неправилна, с интензивни райони на звездообразуване.
М81 и М82 в съзвездието Голяма мечка са едни от най-ярките галактики, гравитационно свързани помежду си. М81 е спирална, а М82 - неправилна, с интензивни райони на звездообразуване.

Вселена по ноти

Емил е роден в Рим, но израства в София, а по-късно се мести във Варна. Когато идва време да избира пътя си в живота, първо се спира на физиката – приет е в Софийския университет с идеята един ден да специализира астрономия. Когато е във втори курс обаче разбира, че има и друго дарование, след кратък размисъл се прехвърля в Националната музикална академия със специалност „Оперно пеене“. После професионалното развитие като тенор го води до знаменити сцени като миланската „Ла Скала“, виенската „Щаатсопер“, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Метрополитън опера. Работи със светила като Клаудио Абадо и Райна Кабаиванска. Превръща се в световно име на сцената. 

Мъглявината Спагети на границата на съзвездията Бик и Колар. Това са остатъци от т.нар. свръхнова – звезда, избухнала в термоядрен взрив и разпръснала почти цялото си вещество.
Мъглявината Спагети на границата на съзвездията Бик и Колар. Това са остатъци от т.нар. свръхнова – звезда, избухнала в термоядрен взрив и разпръснала почти цялото си вещество.

Велимир също кандидатства, за да следва физика, но балът му се оказва недостатъчен. Приет е в Минно-геоложкия университет и започва да изучава като минен инженер разработването  на подземните богатства. Днес управлява водеща фирма за добив, преработка и търговия на скални материали.

Което трябва да стане, става. Единият допълва вечността на Вселената с тази на музиката; другият - от небето се насочва към дълбините на Земята в перфектен баланс, доколкото и тя като космическо тяло си е част от Вселената.

Двамата още като деца са правили с подръчни средства първите си телескопи, за да гледат през тях Луната и Юпитер, търсили са литература, интересували са се. „Когато бях на 9 години, направих първия си „телескоп“ от леща за очила и обектив на руски театрален бинокъл“, спомня си Емил. После всеки от тях развива космическото си хоби, купуват си професионална техника... и е време да се срещнат.

Галактиката Триъгълник от едноименното съзвездие е спирална, нейните ръкави и кафеникавите прахови зони са райони на звездообразуване.
Галактиката Триъгълник от едноименното съзвездие е спирална, нейните ръкави и кафеникавите прахови зони са райони на звездообразуване.

О, небеса!

През лятото на 2010 г. оперният певец и минният инженер, влюбени в нощното небе, се засичат в меката на българската астрономия – обсерваторията „Рожен“. Разбират, че вървят успоредно по еднакви пътища и решават да обединят усилията си. „Някак изведнъж контактът се получи, оказа се, че интересите ни са много сходни, бързо се сприятелихме и започнахме да се събираме на „Рожен“, спомня си Велимир. Цели две години всеки месец между април и ноември двамата са за по 10-ина дни на „Рожен“. Общо взето, както много други хора ходят за риба. Избират безлунни периоди, за да могат да наблюдават и снимат дълбокия Космос. Емил пътува от Варна, Велимир от София,  изваждат техниката си – общо около 150 килограма високи технологии, започват да я монтират няколко часа, после я настройват (професионално казано - юстират) към Полярната звезда. Задават правилните параметри, така че веднъж „уловен“, обектът да бъде правилно проследяван – всички сме виждали „размазаните“ звезди, когато снимката е направена с дълга експонация. Двамата любители снимат около седмица и после следва обратното, с часове прибират телескопите, преди всеки да се върне към ежедневието.

Мъглявината Пламтяща звезда
в съзвездието Колар. Ярката звезда в центъра е толкова гореща,
че йонизира заобикалящите я газове, принуждавайки ги да светят.
Мъглявината Пламтяща звезда в съзвездието Колар. Ярката звезда в центъра е толкова гореща, че йонизира заобикалящите я газове, принуждавайки ги да светят.


Ария с 
куполи

Така през май 2011 г. решават да опростят нещата – купуват здрави автомобилни покривала, найлони и веднъж монтирали техниката, прибират единствено камерите и всеки месец се връщат, пестейки времето за сглобяване и настройка. 
После Велимир спонтанно предлага на съмишленика си: „Слушай, защо не вземем да построим два купола, да приберем цялата техника вътре и да я направим управляема?“.

Разбира се, първо всичко им се струва сложно, но мечтата е толкова близо. А и получават нужното съдействие от директора на Института по астрономия към БАН проф. Таню Бонев и от този на Националната астрономическа обсерватория – д-р Никола Петров. Всички нужни средства дават Емил и Велимир, а мястото за работа осигуряват от „Рожен“. Двамата дълго избират какви да са куполите, спират се на полски вариант и... така се ражда обсерваторията „Ирида“!

Ирида

Сигурно знаете, това е името на богинята на дъгата от гръцката митология. В случая обаче има и друго значение, за което ви загатнахме – съпругите на двамата ентусиасти се казват съответно Ирина и Даниела и названието на обсерваторията е своеобразен начин да им благодарят за разбирането към честото отсъствие от любов към звездите.
Официалната рождена дата на „Ирида“ е 24 октомври 2012 г. Тогава се прави първата снимка, която на професионален жаргон наричат символично „първа светлина“. 

Мъглявината IC 410 от съзвездието Колар – символичната първа снимка на обсерваторията „Ирида“. Мъглявината обгръща разсеяния звезден куп NGC 1893 и се предполага, че радиацията на горещите звезди в него принуждава газовете да светят в синята част на спектъра.
Мъглявината IC 410 от съзвездието Колар – символичната първа снимка на обсерваторията „Ирида“. Мъглявината обгръща разсеяния звезден куп NGC 1893 и се предполага, че радиацията на горещите звезди в него принуждава газовете да светят в синята част на спектъра.

Двата купола са с диаметър по 3 метра, собствениците им решават да изберат най-модерното на пазара, така че да не се налага скоро да го обновяват. По този начин се сдобиват с напълно автоматизирани системи за наблюдение, цялата техника вътре се управлява дистанционно. Насочването на телескопа, синхронизирането с небесното въртене, самите снимки – всичко се координира от компютър в купола, който е свързан с интернет. Така извършват наблюденията си от Варна и от София. Цялата установка се включва и изключва дистанционно, сензорите изпращат постоянно данни и двамата разбират кога небето е достатъчно безоблачно, не вали сняг или дъжд, за да могат да отворят куполите. В тях има и електрически печки, които също се включват от компютъра, така че при нужда да бъде стопен натрупалият се отгоре сняг.

„Така мога вече да казвам, че снимам през телефона – когато съм зает, настройвам предварително всичко от компютъра, после само включвам, спирам и донастройвам, ако е необходимо“, разказва Велимир. „И ние не можехме да си го представим, преди да започнем, но бързо научихме толкова много нови неща. Искахме да опитаме да се движим на гребена на вълната и мисля, че успяхме.“

Сферичен звезден куп в съзвездието Паун. Този тип обекти са сред най-старите в нашата галактика. Като повечето от тях NGC 6752 се намира в „халото“, или покрайнините, на нашия Млечен път. Състои се от повече от 100 хиляди звезди, някои от които са сред най-старите в нашата галактика. Повече от 38% от звездите в него са близки двойни системи, а останките от катастрофалните взаимодействия между тях създават условия за зараждане на нови горещи сини звезди.
Сферичен звезден куп в съзвездието Паун. Този тип обекти са сред най-старите в нашата галактика. Като повечето от тях NGC 6752 се намира в „халото“, или покрайнините, на нашия Млечен път. Състои се от повече от 100 хиляди звезди, някои от които са сред най-старите в нашата галактика. Повече от 38% от звездите в него са близки двойни системи, а останките от катастрофалните взаимодействия между тях създават условия за зараждане на нови горещи сини звезди.

Белите звезди на пустинята

Що се отнася до големия успех, който им помогна да станат популярни сред по-широката публика – в началото на 2015-а кадър на „Ирида“ за втори път беше публикуван в изключително престижната рубрика на НАСА „Снимка на деня“. Дори американската асоциация призна уменията на двамата ентусиасти! 

Кометата C/2014 Q2 - Лавджой – този кадър бе избран за снимка на деня в рубриката на НАСА за 21 януари. Опашката на кометата, създадена от йонизирани газове, се изтласква и оформя от радиацията на слънчевия вятър. Синкавият цвят се образува от рекомбинация на молекулите на въглеродния окис, а зеленикавото на кометната глава (кома) е резултат от рекомбинацията на двуатомни въглеродни молекули.
Кометата C/2014 Q2 - Лавджой – този кадър бе избран за снимка на деня в рубриката на НАСА за 21 януари.  Опашката на кометата, създадена от йонизирани газове, се изтласква и оформя от радиацията на слънчевия вятър. Синкавият цвят се образува от рекомбинация на молекулите на въглеродния окис, а зеленикавото на кометната глава (кома) е резултат от рекомбинацията на двуатомни въглеродни молекули.

Четете пълната статия на Георги Караманев в бр. 5 / 2015 г.

Посетете сайтовете на Велимир: www.elateobservatory.com, и Емил: www.emilivanov.com, и този на обсерватория „Ирида“: www.irida-observatory.org.

Снимки: "Ирида"
Нашата реалност не е физическа Наука

Нашата реалност не е физическа

Защо академичната наука упорито бяга от теорията за менталната вселена

Дърво на 20 милиона години намерено в Гърция Наука

Дърво на 20 милиона години намерено в Гърция

Невероятната находка се намира във вкаменената гора на Лесбос

Напълнелите в зряла възраст живеят най-дълго Наука

Напълнелите в зряла възраст живеят най-дълго

Постепенното качване на килограми е най-здравословно (но без затлъстяване )

Възможен е диалог в реално време със сънуващ човек Наука

Възможен е диалог в реално време със сънуващ човек

Откритието може да помогне на хора с постоянни кошмари

Тайната на червената планета ще бъде разбулена Наука

Тайната на червената планета ще бъде разбулена

Гледайте на живо марсиански хроники!

Астероид, прах или нова близка екзопланета? Наука

Астероид, прах или нова близка екзопланета?

Астрономите още гадаят какво е яркото петно близо до Алфа Кентавър

Жените по-добре „четат мисли” от мъжете Наука

Жените по-добре „четат мисли" от мъжете

Психолози разработиха първия по рода си „Въпросник за четене на мисли“

Защо нашите предци са строили кръгли къщи Наука

Защо нашите предци са строили кръгли къщи

Ако ще си правите вила - нека да е с формата на юрта

Дубай създава „космическо съдилище” за търговски спорове извън Земята Наука

Дубай създава „космическо съдилище" за търговски спорове извън Земята

Сондата на ОАЕ ще стигне до Марс следващата седмица

В нощите преди пълнолуние хората си лягат по-късно и спят по-малко Наука

В нощите преди пълнолуние хората си лягат по-късно и спят по-малко

Ново обширно изследване обобщава влиянието на кръглата луна и електричеството

Чипирана маймуна стана геймър Наука

Чипирана маймуна стана геймър

Илон Мъск планира да чипира хора с увреждания, за да управляват устройства със силата на мисълта

Вижте януарската вълча Луна Наука

Вижте януарската вълча Луна

Кървавата ще изгрее на 26 май

Скоро ще можем да чатим и говорим с любимите си покойници Наука

Скоро ще можем да чатим и говорим с любимите си покойници

Проект на Microsoft за чат бот дава възможност за визуализация по база данни

Клетки - живи роботи Наука

Клетки - живи роботи

Новаторските Xenobots предоставят нови възможности, но и повдигат някои етични въпрси

НАСА обяви, че 2020 г. е била най-горещата година Наука

НАСА обяви, че 2020 г. е била най-горещата година

Нов рекорд и при климатичните бедствия в САЩ