В края на януари във Френския културен институт се състоя първото издание на събитието „Нощ на идеите“. То дава поле за изява на нови открития и на такива, които вече са
доказали своята перспективност. Особено интригуваща е дискусията за
предизвикателствата на нашето време.
Тук и тук ви запознахме с участниците и част от разискваните теми.
Продължаваме с други важни въпроси.
Има ли военни аспекти международното сътрудничество в Космоса?
Жан-Пиер Еньоре: Абсолютно отричам тези програми да имат военна част! Не съществуват военни дейности! Това даже е невъзможно, защото МКС „Союз” няма интерес. За военни цели съществуват специализирани спътници. Това са абсолютно отделни оборудвания.Всички дейци – астронавти, космонавти, сме едно голямо семейство. Аз се чувствам брат с Александър Александров, както сме братя и с американските астронавти. От филма за Тома Песке би трябва да е станало ясно каква е атмосферата на борда на станцията. Този начин на научни изследвания води по необходимост силните държави да сътрудничат. Трябва да се има пред вид и това, че хората на МКС живеят заедно в абсолютно затворено пространство. Например на ден консумираме десетина литра вода. За да се изпрати на МКС например 1,8 т, вода, трябва да се умножи по 500, за да се прецени каква ракета е необходима. Тъй че виждате колко е важно да можем да рециклираме водата на борда на станцията и това го правим. Ако един ден се върнем на Луната, ще трябва да развиваме това устойчиво използване на водата в такава обстановка.
Клоди Еньоре: МКС е прекрасен дипломатически инструмент в днешно време. Дипломация на науката и сътрудничеството. Развива се доверие в противовес на съмнението и подозрението. Всичките екипажи се качват на МКС с чувството, че ще си сътрудничат независимо от взаимоотношенията между държавите им, които понякога може да се изострени в определен момент. На китайската сонда, която се прилуни на скритата страна на Луната, има финландски, германски и други апарати, независимо, че сондата е китайска, т.е има едно отваряне.
Александър Александров: Aз съм се готвил на две станция - „Салют-6“ и „Мир“, и на двете станции нямаше никакви военни формирования, които да бъдат използвани в тази насока. През цялото време сме работили в дух на сътрудничество и за мирно използване на Космоса. Космонавтите бяха тези, които първи по време на Студената война се противопоставиха на политиците и решиха да се обединят с единната цел да работят за мирно усвояване на Космоса. Основоположници на това бяха Леонов от руска страна и Стафорд от американска. Първият ни конгрес се проведе неслучайно във Франция – страна, която винаги се е борила за демокрация и мир. Всяка година космонавтите се събираме в определена държава. Тази година нашата среща ще бъде в Хюстън. Така че военните аспекти витаят в главите на политиците, а не на космонавтите.
Как трябва да планираме проучванията? Луната или Марс трябва да е цел на човечеството?
Клоди Еньоре: Днес смятаме, че е възможно да изпратим екипажи на Луната като етап към пътуване на Марс. В момента един автоматичен апарат картографира Луната с оглед търсенето на подходящи места за кацане или пребиваване. Важно е да се установи има ли вода и други необходими условия за инсталиране на станция там. Американците подложиха инфраструктура, която ще се върти около Луната и която би била нещо като хъб на летище, т.е. тръгваш от Земята и кацаш на този обикалящ около Луната аеропорт, а оттам вече се предвиждат излитания към други дестинации. Разбира се, може да кацнеш и на самата Луна. Някои смятат, че е по-изгодно да се кацне направо на нея. Важно е човечеството да разполага с достатъчно единство и свързаност между различните държави, за да разсъждава по такива въпроси заедно, тогава можем да направим едно селище на Луната съвместно, когато стигнем там, за да работим.
Кои са големите изпитания за човешкия организъм при дълги космически полети като до Марс?
Проф. Семкова: Трябва да се създават системи за изкуствена гравитация по време на дългите космически полети. Трябва да се търсят средства за защита на хората от космическата радиация. Също и нови горива, които да доставят хора до Марс по-бързо и за по-кратко време.
Александър Александров: Ако искаме да завладяваме Луната, Марс и други планети, обезателно трябва да се създават кораби с изкуствена гравитация. Навремето учените, когато са мечтаели за Космоса, са си мислили, че най-вредното ще бъде радиацията, метеоритните потоци, междугалактичните частици. Смятали са, че безтегловността е едва ли не райско състояние, чувстваш се като птица... Сега се оказва, че единственият враг за полетите в Космоса е безтегловността. Тъй като в безтегловност работи само малкият кръг на кръвообращение, сърцето намалява своя обем, получава се аритмия. Това се отразява тежко на човешкия организъм. Затова и по време на периода на ре-адаптация след завръщането на Земята някои неща се оправят, но други остават така за цял живот. Така че изкуственото създаване на гравитация е особено важно за бъдещето усвояване на космическото пространство. Но космонавтите затова са първопроходници в Космоса, защото освен всичко друго експериментират с организма на човека.