Наука18 септември 2019

Гъсеници, които ядат пластмаса, могат да спасят планетата

100 ларви са в състояние да изконсумират една найлонова торба за месец

Гъсеници, които ядат пластмаса, могат да спасят планетата
Някои научни изследвания напредват, благодарение на експерименти, вдъхновени от други открития – понякога случайността играе важна роля. Такъв е случаят със статия, публикувана в Current Biology, която представя на света гъсеница, способна да яде пластмаса.

Експериментът, който стои зад статията, е извършен от Федерика Берточини, любител пчелар, както и биолог от университета Кантабрия в Испания. Тя забелязала гъсеници да прояждат дупки във восъка на някои кошери, за да достигнат до меда. За да ги проучи, тя взела вкъщи няколко в найлонова торба, но няколко часа по-късно, когато отишла да провери своите „пленници”, тя намерила торбата проядена на дупки, а гъсениците – да пълзят наоколо.

След като ги събрала, тя ги идентифицирала като ларви от восъчни молци, известни като вредители по пчелните кошери. И имайки предвид бягството от „затвора” им, тя обмислила възможността да бъдат „агенти” по изхвърлянето на боклука.

Последният опит да се използват живи организми за справяне с пластмасата не завършва добре. Дори на най-обещаващите видове, например на бактерията Nocardia asteroides, й отнема повече от 6 месеца за пластмасово покритие, дебело едва милиметър. От резултата върху найлоновия плик, д-р Берточини смята, че гъсениците биха се справили доста по-добре.

За да тества идеята, тя се свързва с двама биохимици от университета в Кеймбридж. Д-р Бомбели и д-р Хоу отбелязали, че както пчелният восък, така и много пластмаси са изградени от метиленови връзки. Малко организми притежават ензимите, които могат да разбиват такива връзки и затова много пластмаси не са биоразградими.

Един от най-устойчивите елементи в сметищата е полиетиленът, който е съставен изцяло от метиленови връзки, затова екипът се съсредоточил върху него. Когато поставят восъчните гъсеници върху същия вид покритие, което отнело на Nocardia asteroides половин година, те забелязали, че за 40 минути се появили дупки.

По-задълбочен анализ показал, че всяка гъсеница за 1 час изяждала средно 2,2 дупки с диаметър 3 мм от пластмасовото покритие. От следващ тест резултатът бил, че гъсеница изяжда милиграм от найлонова торба за 12 часа, а цяла торба тежи 3 г. Така че 100 ларви могат да изконсумират една торба за месец.

Но не е ясно засега дали разпространяването на восъчните молци ще бъде разумно за справянето с излишната пластмаса. Едно нещо, което все още не е установено, е дали гъсениците извличат хранителна стойност от пластмасата, която ядат и дали могат да я преработват. Ако не, животът им като преработватели на отпадъци няма да бъде дълъг, а дори да могат, те ще се нуждаят от други нутриенти, за да се развиват. Другият въпрос е дали изпражненията им ще се окажат токсични. Тогава не би имало особен смисъл от преследването на каузата.

Независимо от това, откритието на ларвите на восъчни молци е интригуващо и ако те не са решението на проблема с пластмасата, то вероятно има друго животно, което е.

Източник
Какво прави самотата с нас Наука

Какво прави самотата с нас

В социална изолация мозъкът започва да действа по странни начини, за да запази здравия разум

Коронавирусът надхвърли последствията от SARS Наука

Коронавирусът надхвърли последствията от SARS

Мерките в Хубей, изглежда че дават резултат, заяви генералният директор на СЗО, но предупреди, че епидемии като тези са непредсказуеми

Увеличение на надницата само с 1 долар = изумителен ефект върху психичното здраве Наука

Увеличение на надницата само с 1 долар = изумителен ефект върху психичното здраве

Американски учени: малко по-добро заплащане и самоубийствата ще намалеят

Среща по мъжки Наука

Среща по мъжки

Астрономическите явления от 8 февруари до 7 март

100 секунди до Съдния ден на човечеството Наука

100 секунди до Съдния ден на човечеството

Атомните учени: увеличава се вероятността суперсилите да направят ядрена грешка

Животът под снежната покривка Наука

Животът под снежната покривка

Снегът е единственото нещо, което пази някои растения и животни от измръзване до смърт

Чуй последния вопъл на мумията! Наука

Чуй последния вопъл на мумията!

След 3000 години учени се опитват да възпроизведат гласа на Несямун

Учени описаха ефектите от „вълшебните гъби“ Наука

Учени описаха ефектите от „вълшебните гъби“

Ново изследване търси отговор дали психеделиците могат да се ползват за лечение на депресия

Ето какво знаят учените досега за мистериозния коронавирус Наука

Ето какво знаят учените досега за мистериозния коронавирус

Вирусологът Йонас Шмит-Ханазит: Заплахата е много ограничена

Откриха случайно имунна клетка-убиец на рак Наука

Откриха случайно имунна клетка-убиец на рак

Унищожава много видове тумори, но пази здравите клетки

Учен обяви смъртта на индивидуализма Наука

Учен обяви смъртта на индивидуализма

Ние не сме суверенни личности, а част от дълбока взаимосвързана универсална мрежа, твърди проф. Том Оливър

Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт? Наука

Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт?

Ако това се случи, тя вероятно ще бъде по-ярка от Луната в продължение на седмици или месеци

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата Наука

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата

Д-р Меркола: Лекарствата без рецепта не са безопасни

Утро с леко затъмнение Наука

Утро с леко затъмнение

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни Наука

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни

Мозъкът ни преплита миризми, спомени и емоции и показва картина, която не винаги е реално преживяна

А при тях е лято... Наука

А при тях е лято...

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари