Експериментът, който стои зад статията, е извършен от Федерика Берточини, любител пчелар, както и биолог от университета Кантабрия в Испания. Тя забелязала гъсеници да прояждат дупки във восъка на някои кошери, за да достигнат до меда. За да ги проучи, тя взела вкъщи няколко в найлонова торба, но няколко часа по-късно, когато отишла да провери своите „пленници”, тя намерила торбата проядена на дупки, а гъсениците – да пълзят наоколо.
След като ги събрала, тя ги идентифицирала като ларви от восъчни молци, известни като вредители по пчелните кошери. И имайки предвид бягството от „затвора” им, тя обмислила възможността да бъдат „агенти” по изхвърлянето на боклука.
Последният опит да се използват живи организми за справяне с пластмасата не завършва добре. Дори на най-обещаващите видове, например на бактерията Nocardia asteroides, й отнема повече от 6 месеца за пластмасово покритие, дебело едва милиметър. От резултата върху найлоновия плик, д-р Берточини смята, че гъсениците биха се справили доста по-добре.
За да тества идеята, тя се свързва с двама биохимици от университета в Кеймбридж. Д-р Бомбели и д-р Хоу отбелязали, че както пчелният восък, така и много пластмаси са изградени от метиленови връзки. Малко организми притежават ензимите, които могат да разбиват такива връзки и затова много пластмаси не са биоразградими.
Един от най-устойчивите елементи в сметищата е полиетиленът, който е съставен изцяло от метиленови връзки, затова екипът се съсредоточил върху него. Когато поставят восъчните гъсеници върху същия вид покритие, което отнело на Nocardia asteroides половин година, те забелязали, че за 40 минути се появили дупки.
По-задълбочен анализ показал, че всяка гъсеница за 1 час изяждала средно 2,2 дупки с диаметър 3 мм от пластмасовото покритие. От следващ тест резултатът бил, че гъсеница изяжда милиграм от найлонова торба за 12 часа, а цяла торба тежи 3 г. Така че 100 ларви могат да изконсумират една торба за месец.
Но не е ясно засега дали разпространяването на восъчните молци ще бъде разумно за справянето с излишната пластмаса. Едно нещо, което все още не е установено, е дали гъсениците извличат хранителна стойност от пластмасата, която ядат и дали могат да я преработват. Ако не, животът им като преработватели на отпадъци няма да бъде дълъг, а дори да могат, те ще се нуждаят от други нутриенти, за да се развиват. Другият въпрос е дали изпражненията им ще се окажат токсични. Тогава не би имало особен смисъл от преследването на каузата.
Независимо от това, откритието на ларвите на восъчни молци е интригуващо и ако те не са решението на проблема с пластмасата, то вероятно има друго животно, което е.