Наука18 септември 2019

Гъсеници, които ядат пластмаса, могат да спасят планетата

100 ларви са в състояние да изконсумират една найлонова торба за месец

Гъсеници, които ядат пластмаса, могат да спасят планетата
Някои научни изследвания напредват, благодарение на експерименти, вдъхновени от други открития – понякога случайността играе важна роля. Такъв е случаят със статия, публикувана в Current Biology, която представя на света гъсеница, способна да яде пластмаса.

Експериментът, който стои зад статията, е извършен от Федерика Берточини, любител пчелар, както и биолог от университета Кантабрия в Испания. Тя забелязала гъсеници да прояждат дупки във восъка на някои кошери, за да достигнат до меда. За да ги проучи, тя взела вкъщи няколко в найлонова торба, но няколко часа по-късно, когато отишла да провери своите „пленници”, тя намерила торбата проядена на дупки, а гъсениците – да пълзят наоколо.

След като ги събрала, тя ги идентифицирала като ларви от восъчни молци, известни като вредители по пчелните кошери. И имайки предвид бягството от „затвора” им, тя обмислила възможността да бъдат „агенти” по изхвърлянето на боклука.

Последният опит да се използват живи организми за справяне с пластмасата не завършва добре. Дори на най-обещаващите видове, например на бактерията Nocardia asteroides, й отнема повече от 6 месеца за пластмасово покритие, дебело едва милиметър. От резултата върху найлоновия плик, д-р Берточини смята, че гъсениците биха се справили доста по-добре.

За да тества идеята, тя се свързва с двама биохимици от университета в Кеймбридж. Д-р Бомбели и д-р Хоу отбелязали, че както пчелният восък, така и много пластмаси са изградени от метиленови връзки. Малко организми притежават ензимите, които могат да разбиват такива връзки и затова много пластмаси не са биоразградими.

Един от най-устойчивите елементи в сметищата е полиетиленът, който е съставен изцяло от метиленови връзки, затова екипът се съсредоточил върху него. Когато поставят восъчните гъсеници върху същия вид покритие, което отнело на Nocardia asteroides половин година, те забелязали, че за 40 минути се появили дупки.

По-задълбочен анализ показал, че всяка гъсеница за 1 час изяждала средно 2,2 дупки с диаметър 3 мм от пластмасовото покритие. От следващ тест резултатът бил, че гъсеница изяжда милиграм от найлонова торба за 12 часа, а цяла торба тежи 3 г. Така че 100 ларви могат да изконсумират една торба за месец.

Но не е ясно засега дали разпространяването на восъчните молци ще бъде разумно за справянето с излишната пластмаса. Едно нещо, което все още не е установено, е дали гъсениците извличат хранителна стойност от пластмасата, която ядат и дали могат да я преработват. Ако не, животът им като преработватели на отпадъци няма да бъде дълъг, а дори да могат, те ще се нуждаят от други нутриенти, за да се развиват. Другият въпрос е дали изпражненията им ще се окажат токсични. Тогава не би имало особен смисъл от преследването на каузата.

Независимо от това, откритието на ларвите на восъчни молци е интригуващо и ако те не са решението на проблема с пластмасата, то вероятно има друго животно, което е.

Източник
Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19? Наука

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19?

Американци искат да купят патента, държавата – мълчи... Може да съберем парите с фондация

Тройна атака срещу COVID-19 Наука

Тройна атака срещу COVID-19

Българската компания „Микар Иновейшън“ предлага начин да преборим с коронавируса, държавата не отделя финансиране!

Провалът не беше опция Наука

Провалът не беше опция

Мисията Аполо 13 в снимки 50 години след „успешния провал"

Зооноза – терминът на бъдещето! Наука

Зооноза – терминът на бъдещето!

Генетикът Виолета Желязкова: „Около 60% от новите инфекциозни заболявания в човешката популация са с животински произход"

Намисли си нещо и погледни към небето Наука

Намисли си нещо и погледни към небето

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени Наука

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени

Междузвездният обект се топи и рони, може да не оцелее

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго? Наука

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго?

Учени: Не бива да се налага да чакаме опасна пандемия, за да дишаме по-чист въздух

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище Наука

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище

Процесът пази околната среда и превръща отпадъчни продукти в материал, който укрепва бетон

Опасна ли е 5G технологията? Наука

Опасна ли е 5G технологията?

Предлагаме ви две коренно различни гледни точки на експерти по този въпрос