Подкрепете ни!




Наука18 септември 2019

Гъсеници, които ядат пластмаса, могат да спасят планетата

100 ларви са в състояние да изконсумират една найлонова торба за месец

Гъсеници, които ядат пластмаса, могат да спасят планетата
Някои научни изследвания напредват, благодарение на експерименти, вдъхновени от други открития – понякога случайността играе важна роля. Такъв е случаят със статия, публикувана в Current Biology, която представя на света гъсеница, способна да яде пластмаса.

Експериментът, който стои зад статията, е извършен от Федерика Берточини, любител пчелар, както и биолог от университета Кантабрия в Испания. Тя забелязала гъсеници да прояждат дупки във восъка на някои кошери, за да достигнат до меда. За да ги проучи, тя взела вкъщи няколко в найлонова торба, но няколко часа по-късно, когато отишла да провери своите „пленници”, тя намерила торбата проядена на дупки, а гъсениците – да пълзят наоколо.

След като ги събрала, тя ги идентифицирала като ларви от восъчни молци, известни като вредители по пчелните кошери. И имайки предвид бягството от „затвора” им, тя обмислила възможността да бъдат „агенти” по изхвърлянето на боклука.

Последният опит да се използват живи организми за справяне с пластмасата не завършва добре. Дори на най-обещаващите видове, например на бактерията Nocardia asteroides, й отнема повече от 6 месеца за пластмасово покритие, дебело едва милиметър. От резултата върху найлоновия плик, д-р Берточини смята, че гъсениците биха се справили доста по-добре.

За да тества идеята, тя се свързва с двама биохимици от университета в Кеймбридж. Д-р Бомбели и д-р Хоу отбелязали, че както пчелният восък, така и много пластмаси са изградени от метиленови връзки. Малко организми притежават ензимите, които могат да разбиват такива връзки и затова много пластмаси не са биоразградими.

Един от най-устойчивите елементи в сметищата е полиетиленът, който е съставен изцяло от метиленови връзки, затова екипът се съсредоточил върху него. Когато поставят восъчните гъсеници върху същия вид покритие, което отнело на Nocardia asteroides половин година, те забелязали, че за 40 минути се появили дупки.

По-задълбочен анализ показал, че всяка гъсеница за 1 час изяждала средно 2,2 дупки с диаметър 3 мм от пластмасовото покритие. От следващ тест резултатът бил, че гъсеница изяжда милиграм от найлонова торба за 12 часа, а цяла торба тежи 3 г. Така че 100 ларви могат да изконсумират една торба за месец.

Но не е ясно засега дали разпространяването на восъчните молци ще бъде разумно за справянето с излишната пластмаса. Едно нещо, което все още не е установено, е дали гъсениците извличат хранителна стойност от пластмасата, която ядат и дали могат да я преработват. Ако не, животът им като преработватели на отпадъци няма да бъде дълъг, а дори да могат, те ще се нуждаят от други нутриенти, за да се развиват. Другият въпрос е дали изпражненията им ще се окажат токсични. Тогава не би имало особен смисъл от преследването на каузата.

Независимо от това, откритието на ларвите на восъчни молци е интригуващо и ако те не са решението на проблема с пластмасата, то вероятно има друго животно, което е.

Източник
НАСА: Ресурсите на Луната са на този, който ги добива Наука

НАСА: Ресурсите на Луната са на този, който ги добива

Споразумение определя как да се усвояват полезните изкопаеми на земния спътник

Странна форма на живот може да има дълбоко в звездите Наука

Странна форма на живот може да има дълбоко в звездите

Авторите обясняват хипотезата си с космически огърлици от непознати частици, които приличат на спиралите на ДНК и РНК

Обсебен ли е бил Фройд от темата „сексуалност“? Наука

Обсебен ли е бил Фройд от темата „сексуалност“?

К. Юнг: Нерелигиозният Фройд си бе изваял скрит бог

Откриха звяр в хибернация в Антарктида отпреди 250 милиона години Наука

Откриха звяр в хибернация в Антарктида отпреди 250 милиона години

Листрозаврите са живели милиони години са успели да устоят на най-масовото изчезване на видовете

Странни планети номади бродят из Млечния път Наука

Странни планети номади бродят из Млечния път

Новият телескоп „Нанси Грейс Роман" ще разкрие тайната на скитащите се небесни тела

Кейти Мак: „Не очаквах да участвам в поп парче, когато отидох да уча физика“ Наука

Кейти Мак: „Не очаквах да участвам в поп парче, когато отидох да уча физика“

Тя е космолог, писател, оратор и един от най-популярните гласове на науката

Мъск изкарва на пазара мозъчни чипове Наука

Мъск изкарва на пазара мозъчни чипове

Чипираните хора ще чуват звуци, недостъпни за човешкото ухо, парализирани ще проходят, тъжните ще получат серотонин

Написано в кръвта ни Наука

Написано в кръвта ни

Рискът от зараза с COVID-19 е по-голям при хората с кръвна група А. Тези с нулева трябва да се пазят от СПИН.

Пандемията - добро време за роботи Наука

Пандемията - добро време за роботи

Стиви и Вайлет са сред първите помагачи с изкуствен интелект

Могат ли хората с ДЦП да са успешни? Наука

Могат ли хората с ДЦП да са успешни?

Иван Бакаидов е в списъка на най-перспективните руснаци на Forbes. Създаде програма за комуникация за хора с неговото заболяване.

Възможно е Луната да се окаже с 85 млн. години по-млада Наука

Възможно е Луната да се окаже с 85 млн. години по-млада

Досега учените не можеха да определят колко време е отнело магменият океан да кристализира напълно

Паралелната пандемия: резистентност към антибиотици Наука

Паралелната пандемия: резистентност към антибиотици

Учени: болните от коранавирус биват тъпкани с антибиотици дори да намат нужда

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер Наука

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер

Множество експерименти доказаха, че квантовият скок може да бъде предвиден

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия