Подкрепете ни!




Наука18 септември 2019

Гъсеници, които ядат пластмаса, могат да спасят планетата

100 ларви са в състояние да изконсумират една найлонова торба за месец

Гъсеници, които ядат пластмаса, могат да спасят планетата
Някои научни изследвания напредват, благодарение на експерименти, вдъхновени от други открития – понякога случайността играе важна роля. Такъв е случаят със статия, публикувана в Current Biology, която представя на света гъсеница, способна да яде пластмаса.

Експериментът, който стои зад статията, е извършен от Федерика Берточини, любител пчелар, както и биолог от университета Кантабрия в Испания. Тя забелязала гъсеници да прояждат дупки във восъка на някои кошери, за да достигнат до меда. За да ги проучи, тя взела вкъщи няколко в найлонова торба, но няколко часа по-късно, когато отишла да провери своите „пленници”, тя намерила торбата проядена на дупки, а гъсениците – да пълзят наоколо.

След като ги събрала, тя ги идентифицирала като ларви от восъчни молци, известни като вредители по пчелните кошери. И имайки предвид бягството от „затвора” им, тя обмислила възможността да бъдат „агенти” по изхвърлянето на боклука.

Последният опит да се използват живи организми за справяне с пластмасата не завършва добре. Дори на най-обещаващите видове, например на бактерията Nocardia asteroides, й отнема повече от 6 месеца за пластмасово покритие, дебело едва милиметър. От резултата върху найлоновия плик, д-р Берточини смята, че гъсениците биха се справили доста по-добре.

За да тества идеята, тя се свързва с двама биохимици от университета в Кеймбридж. Д-р Бомбели и д-р Хоу отбелязали, че както пчелният восък, така и много пластмаси са изградени от метиленови връзки. Малко организми притежават ензимите, които могат да разбиват такива връзки и затова много пластмаси не са биоразградими.

Един от най-устойчивите елементи в сметищата е полиетиленът, който е съставен изцяло от метиленови връзки, затова екипът се съсредоточил върху него. Когато поставят восъчните гъсеници върху същия вид покритие, което отнело на Nocardia asteroides половин година, те забелязали, че за 40 минути се появили дупки.

По-задълбочен анализ показал, че всяка гъсеница за 1 час изяждала средно 2,2 дупки с диаметър 3 мм от пластмасовото покритие. От следващ тест резултатът бил, че гъсеница изяжда милиграм от найлонова торба за 12 часа, а цяла торба тежи 3 г. Така че 100 ларви могат да изконсумират една торба за месец.

Но не е ясно засега дали разпространяването на восъчните молци ще бъде разумно за справянето с излишната пластмаса. Едно нещо, което все още не е установено, е дали гъсениците извличат хранителна стойност от пластмасата, която ядат и дали могат да я преработват. Ако не, животът им като преработватели на отпадъци няма да бъде дълъг, а дори да могат, те ще се нуждаят от други нутриенти, за да се развиват. Другият въпрос е дали изпражненията им ще се окажат токсични. Тогава не би имало особен смисъл от преследването на каузата.

Независимо от това, откритието на ларвите на восъчни молци е интригуващо и ако те не са решението на проблема с пластмасата, то вероятно има друго животно, което е.

Източник
Колко години ни трябват, за да спрем запътил се към Земята астероид Наука

Колко години ни трябват, за да спрем запътил се към Земята астероид

Eксперимент на НАСА доказва колко сме неподготвени за евентуален сблъсък с космически обект

Над САЩ вече ще летят генномодифицирани комари Наука

Над САЩ вече ще летят генномодифицирани комари

Експериментът на британска компания вбеси природозащитници, но може да помогне да се справим с опасни болести

Проксима Кентавър изригнала мощно преди 2 години Наука

Проксима Кентавър изригнала мощно преди 2 години

Според учените това е най-големият протуберанс, засичан някога в галактиката ни

Някои нарцисисти са смазани от несигурност, а не грандомани Наука

Някои нарцисисти са смазани от несигурност, а не грандомани

Учени обясниха защо самовлюбените персони с действията си всъщност отблъскват вместо да привличат

Не пропускайте Розовата Луна! Наука

Не пропускайте Розовата Луна!

И Лиридите правят спектакъл

Защо полетът на Марс е повратна точка за науката? Наука

Защо полетът на Марс е повратна точка за науката?

Това промени историята на човечеството, възкликва световноизвестен физик

Повече запомняте, ако записките ви са на хартия Наука

Повече запомняте, ако записките ви са на хартия

Писането на ръка кара мозъка да е по-активен при възприемането и възпроизвеждането

Учени превърнаха паяжината в музика Наука

Учени превърнаха паяжината в музика

Виртуална реалност помага за изучаване на живота на паяците

Откритие на българин намалява грешките в квантовите изчисления Наука

Откритие на българин намалява грешките в квантовите изчисления

Д-р Златко Минев е сред водещите 35 иноватори под 35 г. в света

Млад българин с принос в засичането на гравитационни вълни Наука

Млад българин с принос в засичането на гравитационни вълни

Не е невъзможно Марс да бъде колонизиран до 2050 г., казва Деян Михайлов

Един вирус и един заседнал кораб предизвикват преосмисляне на световната търговия Наука

Един вирус и един заседнал кораб предизвикват преосмисляне на световната търговия

Ще се преориентира ли едрият бизнес към местното производство?

„Скритият срам“ спира хората да търсят помощ при зараза с Covid-19 Наука

„Скритият срам“ спира хората да търсят помощ при зараза с Covid-19

Учени: Има връзка между доверието в мерките на правителството и стигмата

Недрата на планетата ни крият фантастична тайна Наука

Недрата на планетата ни крият фантастична тайна

Огромни фрагменти от извънземен свят може би са погребани дълбоко в самата Земя - LLSVP

Учените отгледаха слъзни жлези от човешки стволови клетки Наука

Учените отгледаха слъзни жлези от човешки стволови клетки

Органоидите ще помогнат за лечение, а в бъдеще ще бъдат и трансплантирани