Наука17 октомври 2019

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка

Бедните нямали ресурса да мислят и да работят като богати и било ненужно да се опитват

Снимка: Mihály Köles, Unsplash
Снимка: Mihály Köles, Unsplash
Могат ли тези, които са засегнати най-много от социалното неравенство, да станат „невробиологично бедни“? Концепцията за невропластичност се появява през последните няколко десетилетия като популярно обяснение за това как мозъците се променят през човешкия живот. Според материал, публикуван наскоро в Science, Technology, & Human Values, вече е станало обичайно учените да използват тази идея, за да интерпретират социални проблеми, като бедност, в неврологична светлина. 

Тим Бек обаче е автор на статия в madinamerica.com, която представлява критичен анализ на тази нова модерна тенденция, която е само един от най-новите опити за омаловажаване на социалния живот на хората до набор от невробиологични черти.

Както обяснява авторът на първата статия - Виктория Питс-Тейлър, професор по феминистки изследвания, пол и сексуалност в Уеслианския университет, неотдавнашните опити на невролозите да развият „нервни фенотипове на бедност“ възникнали след откритието, че „класифицирани, полови и рационализирани неравенства влияят върху телата по материален начин и формират научните разбирания за различията. "

Невронният фенотип е „наблюдаем набор от мозъчни характеристики, формирани от взаимодействието на организма с неговата среда.“ Това е различно от предишните напъни на медицината да свърже психиатричните диагнози с генотипите.

Общата идея за структурна невропластичност очевидно се харесва на всеки, който счита, че жизнените преживявания на индивида са причинени повече от общата сума на неговите генетични и / или невронни връзки. И все пак, някои учени се обявяват за сдържаност при прилагането на концепцията за невропластичност твърде широко, като предупреждават, че много претенции, свързани с нея, са завишени.

Тезата, звучаща малко като едновремешното марксистко заявление, че „битието определя съзнанието“, може да се използва по различни начини, за да се правят на моменти противоречиви изводи за естеството на мозъчното развитие. От една страна мозъкът е постоянно променящ се и развиващ се орган. От друга, има тенденция към обезличаването на мозъчните гънки и оформянето на „пластмасовият мозък“ – пасивен, лишен от опит и уязвим на външно вмешателство и манипулация.

При първата от тези две перспективи акцентът е върху това как мозъкът може да бъде реконструиран активно от една серия от преживявания до друга. С второто, мозъкът е конструиран като нещо като празен камък шисти, който може да бъде вечно податлив (понякога постоянно) на кондициониране от влиянието на околната среда.

Психолозите и невробиолозите наблюдават как мозъкът ни се променя непредвидимо чрез взаимодействието ни с околните през целия ни живот. И все пак невропластичността все повече се превръща в част от модели за оценка на риска, използван за прогнозиране на социалните заплахи за нормалното човешко развитие.

Тази концепцията се използва все повече в рамките на „невронауката на бедността“ за насърчаване на форма на биосоциален детерминизъм. Сиреч на бедните да им се внуши, че нямат ресурса да мислят и да работят като богати и затова да не се пънат да стават такива. 

Източник

Още по темата:

Ето какво знаят учените досега за мистериозния коронавирус Наука

Ето какво знаят учените досега за мистериозния коронавирус

Вирусологът Йонас Шмит-Ханазит: Заплахата е много ограничена

Откриха случайно имунна клетка-убиец на рак Наука

Откриха случайно имунна клетка-убиец на рак

Унищожава много видове тумори, но пази здравите клетки

Учен обяви смъртта на индивидуализма Наука

Учен обяви смъртта на индивидуализма

Ние не сме суверенни личности, а част от дълбока взаимосвързана универсална мрежа, твърди проф. Том Оливър

Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт? Наука

Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт?

Ако това се случи, тя вероятно ще бъде по-ярка от Луната в продължение на седмици или месеци

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата Наука

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата

Д-р Меркола: Лекарствата без рецепта не са безопасни

Утро с леко затъмнение Наука

Утро с леко затъмнение

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни Наука

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни

Мозъкът ни преплита миризми, спомени и емоции и показва картина, която не винаги е реално преживяна

А при тях е лято... Наука

А при тях е лято...

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

Половин мозък = цял мозък? Наука

Половин мозък = цял мозък?

Ново изследване доказва удивителните възможности на човешкия организъм за оцеляване

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години Наука

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години

Радарно сканиране позволява да разберем как са взаимодействали древните животни и хората

На Марс откриха признаци на минал живот Наука

На Марс откриха признаци на минал живот

В кратера Джезеро е имало езеро, в което са се вливали реки

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

Разходка по слънчевия диск Наука

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области