Наукадоц. д-р Васил Умленски / 08 ноември 2019

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Разходка по слънчевия диск
Този месец ще има събития и за нощните птици, и за любителите на деня. Меркурий ще тръгне на следобедна разходка пред слънчевия диск. Тази променада е специална, защото се случва рядко, а за да я видим трябва да се наредят много небесни събития - планетата е нужно да се намира в най-близката от своята орбита точка до Земята, но и да преминава през равнината на нашата орбита. Така по права линия застават Слънцето, Земята и Меркурий, а ние само се радваме на гледката. Дневните спектакли обаче ще са кратки, тъй като и светлите часове са едва 9. Но ако слънцето си ляга рано, то пък Пълнолунието ще изрее още преди да е паднала нощта. С нейното настъпване обаче идва ред и на романтиката - Тауриди, Леониди, Ноемврийски Ориониди и близнашки настроените Джеминиди ще валят в чест на космическата прегръдка на Венера и Юпитер, които са в съединение на 24 ноември... Ето какво всъщност ни разказа доц. Умленски за ноемврийския космически афиш:


НА ХОД Е МЕРКУРИЙ

Преминаването на най-малката планета по слънчевия диск е твърде рядко явление – следващото ще бъде чак през ноември 2032 г. Тази година пасажът (транзит) на Меркурий ще бъде на 11 ноември. Началото на пасажа е в 14,35 ч, а първият вътрешен контакт в 14,37 ч. Минималното ъглово разстояние на планетата от центъра на слънчевия диск (76”) е в 17,20 ч като за София това е десетина минути след залеза на Слънцето.
Видимият диаметър на Меркурий е само 10”. Затова планетата не може да бъде забелязана на фона на слънчевия диск с невъоръжено око. Нужни са оптични прибори с увеличение поне 15 пъти. Разбира се, обективите на приборите трябва да бъдат защитени със специални филтри, които намаляват интензитета на слънчевата светлина до безопасни стойности. В противен случай зрението ви ще бъде увредено!


СВЕТЛИТЕ ДЕВЕТ

В началото на периода изгревът е десетина минути след 7 ч, а залезът – 10 минути след 17 ч. В края изгревът е в 7,43 ч, а залезът в 16,52 ч. Денят намалява от 10,01 часа до 9,09 часа. На 22 ноември в 16,59 ч Слънцето излиза от знака Скорпион и преминава в знака Стрелец. Два дни по-късно, на 24 ноември нашето дневно светило преминава от съзвездието Везни в Скорпион.


ПЪЛНОЛУНИЕ ПО ЧАЕНО ВРЕМЕ

Най-близо до Земята (в перигей) Луната е на 23 ноември (366720 км), а най-далече (в апогей) – на 5 декември (404445 км).
  •     пълнолуние                   12 ноември        17,25 ч – 6,45 ч    
  •     последна четвърт     19 ноември        23,36 ч – 13,22 ч
  •     новолуние                     26 ноември         6,58 ч – 17,05 ч 
  •     първа четвърт            4 декември        13,24 ч – ххх*
*Лунното „денонощие“ е по-дълго от средното слънчево, по което се водим в гражданския живот. Затова на 4 декември няма залез, той е в 0,28 ч на 5 декември.
   

КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ


На 24 ноември близо до Луната е Марс, на 25-и – Меркурий. На 28 ноември е съвпадът с двете най-ярки планети – Венера и Юпитер като Гигантът се скрива зад Месечината. Ден по-късно е и съединението със Сатурн.


ЛУНАТА В ПОМОЩ НА БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

В началото на периода Луната е низходяща. Още на 9 ноември обаче тя достига „най-ниската точка“ под еклиптиката. След това до 22 ноември е възходяща и после низходяща. На 6 декември Месечината за втори път през периода е „най-ниско“ под еклиптиката.

На 8 ноември нашият естествен спътник е в съзвездието Риби. Ето и датите на неговото навлизане в следващите зодиакални съзвездия:    

  •     10   ноември – Овен
  •     12   ноември – Бик             
  •     15   ноември – Близнаци
  •     17   ноември – Рак
  •     19   ноември – Лъв
  •     21   ноември – Девица
  •     24   ноември – Везни
  •     26   ноември – Скорпион
  •     28   ноември – Стрелец
  •     30   ноември – Козирог
  •      3   декември – Водолей
  •      5   декември – Риби

КРАСАВИЦАТА И ГИГАНТЪТ


След залез-слънце към североизток е ярката Капела от съзвездието Колар. Над нея е Касиопея с нейната характерна форма на М или W. Андромеда е високо към изток, а Пегас – към югоизток. Високо към запад е Денеб – най-ярката звезда от голямото и красиво съзвездие съзвездие Лебед. Наблизо, малко по-ниско, е съзвездието Лира с блестящата Вега. Към северозапад е главата на Дракона, към югозапад е Алтаир, най-ярката звезда от съзвездието Орел. Величественото съзвездие Орион изгрява към 21 ч, а около три часа по-късно се появява и най-ярката звезда – Сириус. Преди изгрев-слънце ниско към изток е най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар, а Капела вече е към северозапад.

При добра видимост Меркурий може да бъде забелязан за около час преди изгрев-слънце около 28 ноември (ниско към югоизток). На 11 ноември преминава пред Слънцето. Венера е Вечерница и залязва все по-късно, а на 24 ноември е в съединение с Юпитер. Марс е видим за около два часа преди изгрев-слънце (към изток – югоизток). На първи декември преминава от съзвездието Девица във Везни. Юпитер е видим ниско към югозапад (в началото на периода за около два часа след мръкване, но залязва все по-рано и в края е над хоризонта само за около час). На 16 ноември преминава от съзвездието Змиеносец в Стрелец. Сатурн е видим вечер към югозапад като в началото на периода залязва около 21 ч, а в края – скоро след 19 ч. Остава в съзвездието Стрелец.


ЗВЕЗДЕН ПРАХ

През целия период ще валят звезди. Първият спектакъл ще дойде с максимума на Северните Тауриди, който е на 12 ноември – около 5 метеора в час. Съзвездието Бик се вижда добре след полунощ, а потокът може да ни дари с гледка от ярки Тауриди, включително болиди, каквито са наблюдавани преди.  До края на ноември продължават срещите с Леонидите, породени от кометата Темпъл-Тътъл. Максимумът (около 15 бързи синкави метеора в час) е на 17/18 ноември, а радиантът е в съзвездието Лъв. То изгрява към изток около полунощ, а преди разсъмване е високо към юг. След 13 ноември може да наблюдаваме „падащи звезди“ и от потока Ноемврийски Ориониди. Максимумът – 3 метеора в час – е на 28 ноември. Към края на периода започват срещите с Джеминидите с радиант в съзвездието Близнаци.

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.

Могат ли компютрите да пишат книги? Наука

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите

Какво им се е случило на мамутите Наука

Какво им се е случило на мамутите

Мащабно изследване за предците на слона разкрива нови гледни точки за изчезването им

Откриха как да регенерират хрущяли Наука

Откриха как да регенерират хрущяли

Това може да доведе до революция в лечението на остеоартрит

Мозъкът ни лъже за смъртта Наука

Мозъкът ни лъже за смъртта

Внушава ни, че умират само другите хора, ние - не

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17? Наука

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17?

На Луната са стъпили общо 12 души. Алън Шепърд дори играе голф там.

Те са най-умните птици на планетата Наука

Те са най-умните птици на планетата

Решават сложни логически задачи, говорят, смеят се, емпатични са

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка Наука

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка

Бедните нямали ресурса да мислят и да работят като богати и било ненужно да се опитват

Гигантски взрив причинил ледниковия период Наука

Гигантски взрив причинил ледниковия период

Изотоп, открит в утайката на морското дъно, „говори“ за сблъсък на космически тела в близост до Марс

Отгледаха месо на 248 мили от Земята с 3D биопринтер Наука

Отгледаха месо на 248 мили от Земята с 3D биопринтер

Израелска компания култивира говежди клетки на Международната космическа станция

Защо не помним сънищата си Наука

Защо не помним сънищата си

Колкото по-кратък е сънят ви, толкова по-кратък е животът ви

Ще спасим ли океана от пластмасата? Наука

Ще спасим ли океана от пластмасата?

Прогнозите са, че за 20 години Ocean Cleanup ще го изчисти от почти всички боклуци