Наукадоц. д-р Васил Умленски / 08 ноември 2019

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Разходка по слънчевия диск
Този месец ще има събития и за нощните птици, и за любителите на деня. Меркурий ще тръгне на следобедна разходка пред слънчевия диск. Тази променада е специална, защото се случва рядко, а за да я видим трябва да се наредят много небесни събития - планетата е нужно да се намира в най-близката от своята орбита точка до Земята, но и да преминава през равнината на нашата орбита. Така по права линия застават Слънцето, Земята и Меркурий, а ние само се радваме на гледката. Дневните спектакли обаче ще са кратки, тъй като и светлите часове са едва 9. Но ако слънцето си ляга рано, то пък Пълнолунието ще изрее още преди да е паднала нощта. С нейното настъпване обаче идва ред и на романтиката - Тауриди, Леониди, Ноемврийски Ориониди и близнашки настроените Джеминиди ще валят в чест на космическата прегръдка на Венера и Юпитер, които са в съединение на 24 ноември... Ето какво всъщност ни разказа доц. Умленски за ноемврийския космически афиш:


НА ХОД Е МЕРКУРИЙ

Преминаването на най-малката планета по слънчевия диск е твърде рядко явление – следващото ще бъде чак през ноември 2032 г. Тази година пасажът (транзит) на Меркурий ще бъде на 11 ноември. Началото на пасажа е в 14,35 ч, а първият вътрешен контакт в 14,37 ч. Минималното ъглово разстояние на планетата от центъра на слънчевия диск (76”) е в 17,20 ч като за София това е десетина минути след залеза на Слънцето.
Видимият диаметър на Меркурий е само 10”. Затова планетата не може да бъде забелязана на фона на слънчевия диск с невъоръжено око. Нужни са оптични прибори с увеличение поне 15 пъти. Разбира се, обективите на приборите трябва да бъдат защитени със специални филтри, които намаляват интензитета на слънчевата светлина до безопасни стойности. В противен случай зрението ви ще бъде увредено!


СВЕТЛИТЕ ДЕВЕТ

В началото на периода изгревът е десетина минути след 7 ч, а залезът – 10 минути след 17 ч. В края изгревът е в 7,43 ч, а залезът в 16,52 ч. Денят намалява от 10,01 часа до 9,09 часа. На 22 ноември в 16,59 ч Слънцето излиза от знака Скорпион и преминава в знака Стрелец. Два дни по-късно, на 24 ноември нашето дневно светило преминава от съзвездието Везни в Скорпион.


ПЪЛНОЛУНИЕ ПО ЧАЕНО ВРЕМЕ

Най-близо до Земята (в перигей) Луната е на 23 ноември (366720 км), а най-далече (в апогей) – на 5 декември (404445 км).
  •     пълнолуние                   12 ноември        17,25 ч – 6,45 ч    
  •     последна четвърт     19 ноември        23,36 ч – 13,22 ч
  •     новолуние                     26 ноември         6,58 ч – 17,05 ч 
  •     първа четвърт            4 декември        13,24 ч – ххх*
*Лунното „денонощие“ е по-дълго от средното слънчево, по което се водим в гражданския живот. Затова на 4 декември няма залез, той е в 0,28 ч на 5 декември.
   

КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ


На 24 ноември близо до Луната е Марс, на 25-и – Меркурий. На 28 ноември е съвпадът с двете най-ярки планети – Венера и Юпитер като Гигантът се скрива зад Месечината. Ден по-късно е и съединението със Сатурн.


ЛУНАТА В ПОМОЩ НА БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

В началото на периода Луната е низходяща. Още на 9 ноември обаче тя достига „най-ниската точка“ под еклиптиката. След това до 22 ноември е възходяща и после низходяща. На 6 декември Месечината за втори път през периода е „най-ниско“ под еклиптиката.

На 8 ноември нашият естествен спътник е в съзвездието Риби. Ето и датите на неговото навлизане в следващите зодиакални съзвездия:    

  •     10   ноември – Овен
  •     12   ноември – Бик             
  •     15   ноември – Близнаци
  •     17   ноември – Рак
  •     19   ноември – Лъв
  •     21   ноември – Девица
  •     24   ноември – Везни
  •     26   ноември – Скорпион
  •     28   ноември – Стрелец
  •     30   ноември – Козирог
  •      3   декември – Водолей
  •      5   декември – Риби

КРАСАВИЦАТА И ГИГАНТЪТ


След залез-слънце към североизток е ярката Капела от съзвездието Колар. Над нея е Касиопея с нейната характерна форма на М или W. Андромеда е високо към изток, а Пегас – към югоизток. Високо към запад е Денеб – най-ярката звезда от голямото и красиво съзвездие съзвездие Лебед. Наблизо, малко по-ниско, е съзвездието Лира с блестящата Вега. Към северозапад е главата на Дракона, към югозапад е Алтаир, най-ярката звезда от съзвездието Орел. Величественото съзвездие Орион изгрява към 21 ч, а около три часа по-късно се появява и най-ярката звезда – Сириус. Преди изгрев-слънце ниско към изток е най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар, а Капела вече е към северозапад.

При добра видимост Меркурий може да бъде забелязан за около час преди изгрев-слънце около 28 ноември (ниско към югоизток). На 11 ноември преминава пред Слънцето. Венера е Вечерница и залязва все по-късно, а на 24 ноември е в съединение с Юпитер. Марс е видим за около два часа преди изгрев-слънце (към изток – югоизток). На първи декември преминава от съзвездието Девица във Везни. Юпитер е видим ниско към югозапад (в началото на периода за около два часа след мръкване, но залязва все по-рано и в края е над хоризонта само за около час). На 16 ноември преминава от съзвездието Змиеносец в Стрелец. Сатурн е видим вечер към югозапад като в началото на периода залязва около 21 ч, а в края – скоро след 19 ч. Остава в съзвездието Стрелец.


ЗВЕЗДЕН ПРАХ

През целия период ще валят звезди. Първият спектакъл ще дойде с максимума на Северните Тауриди, който е на 12 ноември – около 5 метеора в час. Съзвездието Бик се вижда добре след полунощ, а потокът може да ни дари с гледка от ярки Тауриди, включително болиди, каквито са наблюдавани преди.  До края на ноември продължават срещите с Леонидите, породени от кометата Темпъл-Тътъл. Максимумът (около 15 бързи синкави метеора в час) е на 17/18 ноември, а радиантът е в съзвездието Лъв. То изгрява към изток около полунощ, а преди разсъмване е високо към юг. След 13 ноември може да наблюдаваме „падащи звезди“ и от потока Ноемврийски Ориониди. Максимумът – 3 метеора в час – е на 28 ноември. Към края на периода започват срещите с Джеминидите с радиант в съзвездието Близнаци.

Ето какво знаят учените досега за мистериозния коронавирус Наука

Ето какво знаят учените досега за мистериозния коронавирус

Вирусологът Йонас Шмит-Ханазит: Заплахата е много ограничена

Откриха случайно имунна клетка-убиец на рак Наука

Откриха случайно имунна клетка-убиец на рак

Унищожава много видове тумори, но пази здравите клетки

Учен обяви смъртта на индивидуализма Наука

Учен обяви смъртта на индивидуализма

Ние не сме суверенни личности, а част от дълбока взаимосвързана универсална мрежа, твърди проф. Том Оливър

Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт? Наука

Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт?

Ако това се случи, тя вероятно ще бъде по-ярка от Луната в продължение на седмици или месеци

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата Наука

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата

Д-р Меркола: Лекарствата без рецепта не са безопасни

Утро с леко затъмнение Наука

Утро с леко затъмнение

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни Наука

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни

Мозъкът ни преплита миризми, спомени и емоции и показва картина, която не винаги е реално преживяна

А при тях е лято... Наука

А при тях е лято...

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

Половин мозък = цял мозък? Наука

Половин мозък = цял мозък?

Ново изследване доказва удивителните възможности на човешкия организъм за оцеляване

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години Наука

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години

Радарно сканиране позволява да разберем как са взаимодействали древните животни и хората

На Марс откриха признаци на минал живот Наука

На Марс откриха признаци на минал живот

В кратера Джезеро е имало езеро, в което са се вливали реки

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.