Image by Sarah Richter from Pixabay
Джон Дан, английският духовник и поет, пише през XVII век: „Никой човек не е остров сам по себе си - всеки човек е парче от континента, част от главното.” И сега британски академик твърди, че човешката индивидуалност наистина е просто илюзия, защото обществата са много по-сплетени на психическо, физическо и културно ниво, отколкото хората осъзнават.
В новата си книга „Самозаблудата“ професор Том Оливър, изследовател в групата „Екология и еволюция“ в Университета на Рединг, твърди, че няма такова нещо като „аз, себе си“ дори да чувстваме телата си като нашето „ние“. Точно както преди векове Коперник разбрал, че Земята не е център на Вселената, проф. Оливър твърди, че обществото спешно се нуждае от подобна на Коперниковата революция в мисленето днес, за да разбере, че хората не са отделни същества, а са част от една свързана идентичност.
„Може да се чувствате сякаш сте отделен индивид, действащ автономно в света; че имате константен вътрешен Аз, който съществува през целия ви живот, действайки като централна опорна точка спрямо света, променящ се ежеминутно около вас. Това е илюзията, с която се стремя да се справя. Безусловно сме свързани със света около нас. “
Проф. Оливър, който е и правителствен съветник, пише, че в тялото има около 37 трилиона клетки, но повечето живеят от няколко дни до няколко седмици, така че материалът „ние“ непрекъснато се променя. Всъщност няма част от тялото ви, която да съществува повече от 10 години. И по-голямата част от клетките в тялото ни, не могат да се нарекат човешки, тъй като съдържаме повече бактериални клетки, отколкото човешки.
Последните проучвания в психологията и невронауката подсказват, че дори умовете ни са просто ехокамера на по-рано научени вярвания.
„Констатациите в широк спектър от научни дисциплини все повече подкрепят идеята, че централното, отделено „Аз “, което натрапчиво отглеждаме, защитаваме и говорим за него през целия си живот, е просто илюзия“, казва проф. Оливър. „Тъй като телата ни по същество се самоизграждат наново на всеки няколко седмици, самият материал в тях очевидно е недостатъчен, за да обясни устойчивата нишка на идентичност. Ние сме като конец в гоблен, който не знае за величието на цялото взаимосвързано парче. Ние не сме суверенни личности, а част от дълбока взаимосвързана универсална мрежа. "
Проф. Оливър твърди, че индивидуализмът всъщност е нещо лошо за обществото и само осъзнавайки, че сме част от по-голямо образувание, можем да решим належащи екологични и обществени проблеми.
Чрез егоистично прекомерно потребление унищожаваме природния свят и използваме невъзобновяеми ресурси с все по-голяма скорост.
„Намираме се на критичен кръстопът като вид, в който трябва бързо да реформираме мнението си и поведението си, за да действаме по не толкова егоистични начини“, казва той. „Разхлабете хватката си за илюзията за независимо„ Аз “и отворете очите си за скритите връзки навсякъде около вас“, апелира професорът.
