Подкрепете ни!




Наука05 юли 2020

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Снимка: wikimedia.org
Снимка: wikimedia.org
През последните месеци астрономите бяха разтревожени от факта, че Бетелгейзе, втората най-ярка звезда в съзвездието Орион, забележимо губи от своята светимост. Учените се хвърляха от хипотеза на хипотеза, за да обяснят какво се случва на червения свръхгигант или около него.

Сега екип, воден от Тавиша Дхармавардена от Института за астрономия „Макс Планк“, излезе с версията, че най-вероятно необичайно големи звездни петна по повърхността на Бетелгейзе са причинили затъмнената й хубост. Резултатите от последното проучване по въпроса изключват предишното предположение, че това е прах, наскоро изхвърлен от Бетелгейзе, който затъмнява звездата. Резултатите са публикувани на 29 юни в списанието The Astrophysical Journal Letters.

Червените свръхгиганти като Бетелгейзе търпят чести вариации на яркостта. Поразителният спад в светлината, която разпръсква Бетелгейзе - до около 40% от нормалната й стойност между октомври 2019 г. и април 2020 г. дойде като изненада за астрономите. Учените са разработили различни сценарии, за да обяснят тази промяна в яркостта на звездата, която се вижда с просто око на звездния небосклон и се намира на около 500 светлинни години. Някои астрономи дори спекулираха, че е възможно звездата да е избухнала в свръхнова. Международен екип от астрономи, ръководен от Тавиша Дхармавардена от Института за астрономия „Макс Планк“ (MPIA) в Хайделберг, вече демонстрира, че най-правдоподобният източник за такива температурни промени са гигантски хладни звездни петна, подобни на слънчевите, които обаче покриват 50 до 70% от повърхността на звездата.
„Към края на живота си звездите стават червени гиганти“, обяснява Дхармавардена. „ С изчерпването на енергията им, термоядрените процеси се променят. В резултат на това те се раздуват, стават нестабилни и пулсират на периоди от стотици или дори хиляди дни, които виждаме като колебание в яркостта. "
Бетелгейзе е червен свръхгигант, звезда, която в сравнение с нашето Слънце е около 20 пъти по-масивна и приблизително 1000 пъти по-голяма. Поради размерите й, гравитационното привличане върху повърхността на звездата е по-малко, отколкото на звезда със същата маса, но с по-малък радиус. Следователно пулсациите могат да изхвърлят външните слоеве на такава звезда сравнително лесно.

Освободеният газ се охлажда и се развива в съединения, които астрономите наричат прах. Ето защо червените гиганти са важен източник на тежки елементи във Вселената, от които в крайна сметка се развиват планетите и евентуално живите организми. Преди това астрономите са считали образуването на прах, поглъщащ светлина, като най-вероятната причина за рязкото намаляване на светимостта.

Колко ярко свети една звезда зависи от нейния диаметър и особено от температурата на повърхността й. Ако само размерът на звездата намалява, яркостта намалява еднакво на всички дължини на вълната. Температурните промени обаче влияят различно на излъчването по протежение на електромагнитния спектър. Според учените измереното потъмняване във видимата светлина и субмилиметровите вълни следователно е доказателство за намаляване на средната температура на повърхността на Бетелгейзе.

Източник


Още по темата:

Мъск изкарва на пазара мозъчни чипове Наука

Мъск изкарва на пазара мозъчни чипове

Чипираните хора ще чуват звуци, недостъпни за човешкото ухо, парализирани ще проходят, тъжните ще получат серотонин

Пандемията - добро време за роботи Наука

Пандемията - добро време за роботи

Стиви и Вайлет са сред първите помагачи с изкуствен интелект

Могат ли хората с ДЦП да са успешни? Наука

Могат ли хората с ДЦП да са успешни?

Иван Бакаидов е в списъка на най-перспективните руснаци на Forbes. Създаде програма за комуникация за хора с неговото заболяване.

Възможно е Луната да се окаже с 85 млн. години по-млада Наука

Възможно е Луната да се окаже с 85 млн. години по-млада

Досега учените не можеха да определят колко време е отнело магменият океан да кристализира напълно

Паралелната пандемия: резистентност към антибиотици Наука

Паралелната пандемия: резистентност към антибиотици

Учени: болните от коранавирус биват тъпкани с антибиотици дори да намат нужда

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер Наука

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер

Множество експерименти доказаха, че квантовият скок може да бъде предвиден

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета